Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
След като момичето си отиде, старият рицар отметна завивката, за да погледне за последен път лицето на Куентин Мартел, или каквото бе останало от него. Толкова много от плътта на принца се беше обелила, че се виждаше черепът под нея. Очите му бяха станали на локвички гной. „Трябваше да си остане в Дорн. Трябваше да си остане жабок. Не всички са създадени да танцуват с дракони.“ Докато покриваше отново момчето, неволно се зачуди дали някой е покрил кралицата му, или лежи неоплакана сред високите треви на Дотракското море, взряна невиждаща към небето, докато плътта ѝ окапва от костите.
— Не — каза високо. — Денерис не е мъртва. Тя яхна онзи дракон. Видях го със собствените си очи. — Казвал го беше сто пъти… но с всеки ден ставаше все по-трудно да го вярва. „Косата ѝ беше пламнала. И това видях. Тя гореше… и макар да не я видях да пада, стотици се кълнат, че са я видели.“
Денят пропълзя над града. Макар дъждът да продължаваше да вали, смътна светлина обля небето на изток. А със слънцето дойде и Бръснатото теме. Бе с обичайната черна ризница, наколенници и издута гръдна броня. Бронзовата маска под мишницата му беше нова — вълча глава с изплезен език.
— Тъй — каза за поздрав, — глупакът е мъртъв, а?
— Принц Куентин издъхна преди разсъмване. — Селми не се изненада, че Скааз знае. Вестите бързо се разнасяха из пирамидата. — Съветът събран ли е?
— Чакат долу благоволението на Ръката.
„Не съм никаква Ръка — искаше му се да извика. — Аз съм само един прост рицар, защитникът на кралицата. Изобщо не исках това.“ Но след като кралицата я нямаше, а кралят бе окован, някой трябваше да управлява, а сир Баристан не се доверяваше на Бръснатото теме.
— Има ли някаква вест от Зелената грация?
— Все още не се е върнала в града.
Скааз се беше противопоставил на изпращането на жрицата. Самата Галаза Галаре не беше приела задачата с охота. Щяла да отиде, щом трябва, беше отстъпила, но Хиздар зо Лорак бил по-подходящ за преговаряне с Мъдрите господари. Но сир Баристан не се предаде лесно и накрая Зелената грация наведе глава и се закле, че ще направи всичко по силите си.
— Как се държи градът? — попита Селми.
— Всички порти са затворени и залостени, както заповяда. Излавяме всички наемници и юнкайци, които намерим в града, и ги изгонваме или ги задържаме. Повечето, изглежда, са се изпокрили. В пирамидите, несъмнено. Неопетнените пазят стените и кулите, готови за всеки щурм. Двеста благородници са се събрали на площада, стоят под дъжда и реват за аудиенция. Искат Хиздар да бъде освободен, искат моята смърт и искат да убиеш драконите. Някой им е казал, че рицарите ги бива в това. Още вадят трупове от пирамидата на Хазкар. Великите господари от Йеризан и Ухлез са оставили своите пирамиди на драконите.
Сир Баристан знаеше всичко това.
— А сметката на касапина? — попита със страх.
— Двайсет и девет.
— Двайсет и девет?! — Беше по-лошо, отколкото си беше представял. Синовете на Харпията бяха подновили скритата си война преди два дни. Три убийства първата нощ, девет — втората. Но да стигнат от девет до двайсет и девет за една нощ…
— Броят ще надхвърли трийсет до обед. Защо така пребледня, старче? Какво очакваше? Харпията иска Хиздар да бъде освободен, тъй че отново почва да коли. Всички мъртви са освободени роби и Бръснати темета, както преди. Един беше мой, Бронзов звяр. Знакът на Харпията е оставен до телата, с креда по настилката или надраскан на стената. Има и послания. „Драконите да мрат“, пише, и „Харгаз героят“. И „Смърт за Денерис“ също.
— Кръвният данък…
— Двайсет и девет по сто жълтици от всяка пирамида, да — измърмори Скааз. — Ще бъде събран… но загубата на няколко монети изобщо няма да спре ръката на Харпията. Само кръв може да го направи.
— Така казваш. — „Пак заложниците. Готов е да убие всички, ако позволя.“ — Чух те първите сто пъти. Не.
— Ръка на кралица — измърмори Скааз отвратен. — Ръка на старица според мен, сбръчкана и слаба. Моля се Денерис да се върне скоро. — Нахлузи бронзовата си вълча маска. — Съветът долу ще се изнерви.
— Те са съветът на кралицата, не мой.
Селми смени мокрия си плащ със сух, затегна оръжейния си колан и придружи Бръснатото теме надолу по стъпалата.
Тази сутрин в залата с колоните нямаше молители. Макар да бе приел титлата Ръка, сир Баристан нямаше да си позволи да води дворцов съд в отсъствието на кралицата, нито щеше да го разреши на Скааз мо Кандак. Нелепите драконови тронове на Хиздар бяха махнати по заповед на сир Баристан, но не беше върнал скромната скамейка с възглавнички, предпочитана от кралицата. Вместо тях бе наредил да поставят голяма кръгла маса в центъра на залата, с високи столове около нея, където мъжете можеха да седят и да говорят като равни.