Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Обърка цялата работа — сам се измъкна! Ти си шейх на мошениците, но си достоен мъж и нека всевишният Аллах ти дава все повече благодеяние!
Мааруф се разсмял, а когато влязъл в сарая си, наредил:
— Отнесете всичките товари със злато в хазната на царя и донесете тук товарите с платовете!
Внесли златото вътре, започнали да отварят товар след товар и да вадят каквото имало в тях. Седемстотин товара отворили, а Мааруф подбрал най-хубавите отрязъци и рекъл:
— Отнесете това на царкинята да го разпредели между неволниците си! Вземете и този сандък със скъпоценните камъни — нека ги раздели между неволниците и слугите!
После започнал да раздава на търговците платове — на всеки, който му бил дал хиляда, той му връщал две хиляди, че и повече! После започнал да раздава на бедните и нещастните. А царят го гледал и не намирал сили да го спре. Така Мааруф дарявал, докато раздал седемстотинте товара платове. После дошъл ред на войниците — на тях той дарявал драгоценни метали, изумруди, рубини, бисери, корали и какво ли не още. Раздавал всичко с шепи, без да брои, но накрая царят му казал:
— Синко, стига с тези дарове! Нищо няма да остане от кервана!
— Аз имам много! — възразил Мааруф.
Никой вече не можел да го обвини в лъжа. Все едно му било колко бил дал — слугата на пръстена му носел колкото искал! А хазнадарят отишъл при царя и му се оплакал:
— Царю, хазната се напълни, няма място за всичките товари! Няма къде да слагаме златото и скъпоценните камъни!
Царят му наредил да ги слага в друго помещение…
А жената на Мааруф се чудела и си мислела: „Абе откъде му дойде цялото това имане?“ Радвали се и търговците. И търговецът Али му се чудел и си мислел: „Кого и как измами, че успя да напълни всичките тези хазни? Но най-добре е казано:
Мааруф отишъл при жена си. Тя го посрещнала весела и засмяна, целунала ръката му и рекла:
— Ти подиграваше ли ми се, или ме изпитваше, като казваше: „Аз съм беден, избягах от жена си!“ Хвала на Аллаха, че не ти навредих! По-скъп от тебе нямам независимо дали си богат или беден! Но защо ми говореше така?
— Исках да те изпитам! — отвърнал Мааруф. — Да видя дали любовта ти е искрена, или е заради пари. Убедих се, че е била искрена! — после Мааруф се усамотил и потъркал пръстена, Абу Саадат се появил пред него и той му казал: — Искам скъпоценна дреха на жена си и скъпоценен накит, в който да има невиждана огърлица с четирийсет скъпоценни камъка в нея, каквито по света няма! — джинът му донесъл всичко. Мааруф влязъл при жена си, оставил дрехата и огърлицата пред нея и рекъл: — Вземи, облечи се, окичи се и бъди здрава!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че когато царкинята видяла дара, загубила ума и дума от радост. Облякла тя дрехата, сложила си накитите и рекла:
— Господарю, ще ми се да си ги пазя за празници!
— Не, носи си ги винаги! Аз имам много! — отвърнал той.
Той оставил жените заедно, усамотил се, потъркал пръстена, появил се слугата му и той му наредил:
— Донеси ми сто женски наметала, никое да не се повтаря с друго!
Донесъл му джинът дрехите, на всяка висяла различен скъпоценен камък на гърдите. Взел ги Мааруф и викнал неволниците. Дарил всяка с наметало. Те се облекли и заприличали на хурии от рая!
А царят отишъл при везира си и рекъл:
— Везире, стана така и така! Какво ще речеш на всичко това?
— Царю честити! — отвърнал везирът. — Такива неща с един търговец не стават! При търговеца парче ленен плат може да лежи с години, докато се продаде и има печалба! Откъде един търговец ще намери толкова пари и скъпоценности, каквито малко царе имат? В това трябва да има скрита тайна, но ако ми възложиш, аз ще разкрия каква е работата!