![Невидими изчадия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/3/nevidimi-izchadiya-bg-download.jpg)
Невидими изчадия [bg]
- Автор: Паланик Чак
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-289-119-1
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Контркультура
Электронная книга - «Невидими изчадия [bg]». Краткое содержание книги:
„Невидими изчадия“ е хаплива и остроумна гротеска на фалшивите идеали за красота и повърхностния морал на обществото ни. Скандален, безсрамен и дързък — това е Чък Паланюк от най-висока класа!
— През цялото време, докато растях — казва Еви, — си мислех, че да си жена… няма да бъде такова разочарование.
Всичко, което някога съм искала, е да съм единствено дете.
Фотографът казва:
— Перфектно!
Глава седемнайсета
Сестрите Риа — това са трима бели мъже, само кожа и кости, които по цял ден седят в апартамента в хотел „Конгрес“ по найлонови комбинезони, като ту една, ту друга презрамка се смъква. Носят обувки с високи токове и пушат цигари. Кити Литър, Софонда Питърс и Жизнерадостната Вивиен Вавейн — лицата им лъскат от кремове и кремав фондьотен, те слушат онази музика „1–2–3, чачача“, която вече можете да чуете само в асансьора. Косата на сестрите Риа — косата им е къса, пригладена с помада и сплъстена, а от нея стърчат фиби. Прилепнала е плътно по черепите им. Понякога, ако не е лято, върху фибите е нахлупена шапчица за перуки. През повечето време не знаят кой сезон е. Щорите никога не се вдигат, а върху автомата за смяна на плочите са натрупани около дузина от онези чачача албуми.
Всички мебели са руси, както и големият шкаф грамофон на четири крака. С тая стара грамофонна игла можеш ниви да ореш, а металното рамо тежи към кило.
Позволете да ви ги представя:
Кити Литър.
Софонда Питърс.
Жизнерадостната Вивиен Вавейн.
Известни и като Сестрите Риа, когато са на сцената. Те били нейното семейство — каза ми Бранди Александър в кабинета на говорната терапевтка. Не на първата ни среща — не ми го каза тогава, когато плаках и й разказах как съм загубила лицето си. Не беше и втория път — тогава, когато Бранди донесе кошницата, пълна с начини да се скрие фактът, че съм страшилище. Беше един от хилядите пъти, когато се измъквахме, докато бях още в болницата. Срещахме се в кабинета на говорната терапевтка.
— Обикновено — разказва ми Бранди — Кити Литър обезцветява и скубе с пинсета нежеланите косми по лицето си. Тази процедура с неприятните за гледане косми може да окупира банята с часове, но Кити би носила очилата си „Рей-Бан“ наобратно, толкова обича да гледа отражението си.
Сестрите Риа били създали Бранди такава, каквато е. Бранди дължи всичко на тях.
Бранди заключваше вратата на кабинета и ако някой почука, ние двете имитирахме силно пъшкане при оргазъм. Пищяхме, скимтяхме и удряхме по пода. Плясках с ръце, за да имитирам онзи особен плющящ звук, който всеки познава. Който и да чукаше, бързо-бързо се измиташе.
После продължавахме да се гримираме и да си приказваме.
— Софонда — разказваше ми Бранди, — Софонда Питърс, тя е мозъкът. Така си е. Госпожица Питърс по цял ден бърка с порцелановите си нокти в шайбата на телефона фантазе — звъни на агенти и търговски представители и продава, продава, продава.
Някой почуква на вратата на кабинета. Надавам котешки писък и се шляпвам по бедрото.
Сестрите Риа, разказва ми Бранди — без тях щяла да умре. Когато я намерили — върховната принцеса кралица, тя била дребосък и правела буфосинхрон на аматьорски шоута — пеела „Палечка“.
Косата й, фигурата й, тази кръшна, кръшна походка на Бранди Александър — всичко това измислили сестрите Риа.
Минете към двете пожарни коли, които ме подминават в обратна посока, докато карам по автострадата към центъра на града, далеч от пламтящата къща на Еви. В огледалото за обратно виждане на Манъсовия „Фиат Спайдър“ къщата на Еви прилича на все по-малък и по-малък лагерен огън. Прасковенорозовият подгъв на халата на Еви е затиснат от вратата на колата, а щраусовите пера ме шибат в хладния нощен въздух, струящ покрай предното стъкло на кабриолета.
Като че не усещам друга миризма, освен на дим. Пушката на предната седалка се цели в пода. От моя любовен товар в багажника не се чува и гък.
Останало е едно-единствено място, където мога да отида.
Няма как да се обадя и да помоля телефонистката да звънне на Бранди. Телефонистката няма как да ме разбере и затова пътуваме към центъра, към хотел „Конгрес“.
Върнете се към това, че всичките пари на сестрите Риа идват от една кукла на име Кати Кети. Това е другото, което Бранди ми разказа между имитациите на оргазъм в кабинета на говорната терапевтка. Кукличка — Кати Кети е една от онези трийсетсантиметрови куклички в телесен цвят с невъзможните мерки. Ако беше истинска жена, мерките й щяха да са 120–40–70. Ако беше истинска жена, Кати Кети не би могла да си купи никаква конфекция. Знаете, че сте я виждали тази кукла. Продават я гола в найлонова опаковка за долар, но дрехите й струват цяло състояние — толкова е реалистична. Можете да й купите около четиристотин отделни дрешки, които се смесват и съчетават, за да се получат три изискани тоалета. В това отношение куклата е забележително вярна на живота. Чак тръпки да те побият.