Невидими изчадия [bg]

Знаете, че Еви в момента е съвсем будна. В някаква мексиканска хотелска стая Еви се опитва да се сети три или четири часа беше часовата разлика между огромната й къща, където аз лежа мъртва, намушкана с нож, и Канкун, където се предполага, че тя е на снимки за каталог. Не че Еви се класира в категорията на най-големите мозъци. Никой не снима каталог в Канкун в разгара на сезона, особено не и с яки каубойки като Еви Котрел.

Но моята смърт открива цял един свят от възможности.

Аз съм невидимият никой, седнала на канапе, тапицирано с бяла дамаска, срещу друго бяло канапе, а помежду им има масичка за кафе, която прилича на голям блок малахит от геоложката лаборатория.

Еви спеше с годеника ми и затова сега мога да й направя всичко.

Във филма, в който някакъв човек изведнъж става невидим — нали знаете, радиационен удар или рецептата на някой луд учен — и си мислите — какво щях да правя аз, ако бях невидим? Например ще вляза в мъжката съблекалня в някоя престижна фитнес зала или още по-добре, в съблекалнята на „Оукланд Райдърс“. Такива работи. Увеличи размаха. Иди в „Тифани“ да крадеш диамантени диадеми и тям подобни.

Какъвто си е тъп, тази вечер Манъс можеше и да ме намушка, като си мисли, че аз съм Еви, че Еви ме е застреляла в тъмното, докато съм спяла в леглото й.

Татко щеше да дойде на погребението ми и да разправя на всички как открай време съм се канела да се върна в колежа и да си взема дипломата за личен треньор по фитнес, а после, без съмнение, да постъпя в медицинско училище. Татко, татко, татко, татко, татенце, аз не можех да мина покрай свинския ембрион в лабораторията по биология. Сега аз съм трупът.

Извинявай, мамо. Извинявай, Господи.

Еви ще стои до майка ми до отворения ковчег. Еви ще залита и ще се обляга на Манъс. Нали знаете, тя щеше да намери някаква пълна гротеска, в която да ме облекат в погребалното бюро. И така, Еви прегръща майка ми, Манъс не може да се отдръпне достатъчно бързо от отворения ковчег, а аз лежа в тоя ковчег, тапициран със синьо кадифе като интериора на лимузина линкълн. Разбира се, благодаря ти, Еви, облечена съм в китайско вечерно копринено кимоно като на конкубина, с цепка отстрани до кръста, с черни мрежести чорапи и червен китайски дракон, избродиран в областта на ханша и гърдите.

И червени обувки с високи токове. И без долна челюст.

Разбира се, Еви казва на мама:

— Тя винаги е обичала тази рокля. Любимото й кимоно. — И каквато си е чувствителна, ще допълни: — Сигурно и на вас ви харесва.

Ще ми се да убия Еви.

Бих платила на змиите да я ухапят.

Еви ще е облечена с малка черна коктейлна рокля със сатенена пола с асиметричен подгъв и корсаж без презрамки от Рей Кавакубо. Раменете и ръкавите ще са от прозрачен черен шифон. Еви, нали я знаете, че има бижута — големи смарагди за нейните прекалено зелени очи и резервни аксесоари в голямата й черна чанта-портмоне, за да може да отиде по-късно с тази рокля на танци.