Невидими изчадия [bg]

И кибрит.

Нещо ме бодва по пръста — порязала съм се на парче стъкло, толкова тънко и прозрачно, че е невидимо.

О, това е поразително.

Чак когато кръвта бликва и очертава стъкълцето в червено, чак тогава виждам какво ме е порязало. Кръвта по стъклото, което изваждам, е моята. Моята кръв по кибритче.

Не, госпожо Котрел. Не, наистина, Еви искаше да я кремират.

Зарязвам неразборията, която направих, и тичам, като изцапвам с кръв електрическите ключове и лампи, докато ги гася. Притичвам покрай гардероба и Манъс крещи отвътре: „Моля те!“, но аз съм намислила нещо твърде вълнуващо.

Гася лампите на целия първи етаж, а Манъс вика — трябвало да отиде до тоалетната, вика. „Моля те“.

Огромното плантаторско имение на Еви с големите колони отпред тъне в мрак, докато опипом се връщам в трапезарията. Напипвам касата на вратата и преброявам десет бавни слепи крачки по персийския килим към масата в трапезарията с дантелената покривка.

Запалвам клечка. Запалвам една от свещите в големия сребърен свещник.

Добре, като извадено от готически роман е, но аз запалвам всичките пет свещи в сребърния свещник, толкова тежък, че се налага да го вдигна и с двете ръце.

Все така облечена в сатенения пеньоар и халата с щраусови пера, аз съм призракът на прекрасно мъртво момиче и нося свещника нагоре по дългото вито стълбище на Еви. Нагоре, покрай всички маслени картини, после по коридора на втория етаж. В главната спалня прекрасното момиче призрак в осветения от свещи сатен отваря гардеробите и шкафовете, пълни с негови собствени дрехи, развлечени до смърт от злата великанка Еви Котрел. Изтерзаните тела на рокли и пуловери, на рокли и панталони, на рокли, джинси, тоалети, обувки и рокли, почти всичко осакатено, безформено и умоляващо да прекратиш мъките му.

Фотографът в ума ми казва: Дай ми гняв.

Светкавица.

Дай ми отмъщение.

Светкавица.

Дай ми пълно и окончателно справедливо възмездие.

Светкавица.

Аз — вече мъртвият призрак, несъществуващото, невидимо нищо, в което съм се превърнала, което има пълно право на това, размахвам свещника покрай всичкия този плат и:

Светкавица.

Това тук е огромният моден пъкъл на Еви.

Което е поразително.

Което е просто твърде забавно! Пробвам със завивката — старинна завивка от белгийска дантела, и тя лумва.

Завесите — тежките завеси от зелено кадифе на госпожица Еви — лумват.

Абажурите лумват.

Чудо голямо. Шифонът, с който съм облечена, също гори. Пляскам се по тлеещите пера и се оттеглям от Евината главна спалня — модна пещ в коридора на втория етаж.