Невидими изчадия [bg]
- Автор: Паланик Чак
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-289-119-1
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Контркультура
Электронная книга - «Невидими изчадия [bg]». Краткое содержание книги:
„Невидими изчадия“ е хаплива и остроумна гротеска на фалшивите идеали за красота и повърхностния морал на обществото ни. Скандален, безсрамен и дързък — това е Чък Паланюк от най-висока класа!
— Не се и опитвай да ни я отнемеш. Още не сме приключили с нея.
— Ако Бранди тръгне с тебе — казва Пай Риа, — тогава сама да си плаща за свързаните естрогени. И за вагинопластиката. И за лабиапластиката. Да не говорим за скротумната електролиза.
На снимката върху уредбата, на усмихнатото глуповато лице в сребърна рамка, Диа Риа казва:
— Никое от тези неща не е евтино.
Диа Риа взема снимката и ми я подава — моето минало ме гледа в очите — и казва:
— Ето така искаше да изглежда Бранди, като своята кучка сестра. Това беше преди две години, преди да си направи лазерната операция за изтъняване на гласните струни и изрязването на трахеята. Преместиха скалпа й с три сантиметра напред, за да стане линията на косата й каквато трябва. Платихме за операцията на лицето, за да се отърве от изпъкналите кости над очите, каквито имаше госпожица Мъжкарана. Платихме за оформянето на челюстта и за феминизацията на челото.
— И — обажда се Гоно Риа с уста, пълна с предъвкана китайска храна — всеки път, когато тя се прибираше от болницата със счупено и пренаправено чело или адамова ябълка, изрязана напълно като на дама, кой, мислиш, се грижеше за нея през тези две години?
Минете към нашите, които спят в леглото си през планини и пустини оттук. Минете към тях и техния телефон и когато преди години някакъв луд, пищящ, отвратителен извратеняк им се обади и изкрещя, че синът им е мъртъв. Синът, когото те не искаха — Шейн, беше умрял от СПИН и този мъж не искаше да каже къде и кога — а после се изсмя и затвори.
Минете пак вътре в апартамент 15-Г, където Диа Риа размахва пред лицето ми моя стара снимка и казва:
— Ето как искаше да изглежда тя. И след десетки хиляди долари от Кати Кети по-късно, ето как изглежда.
Гоно Риа додава:
— По дяволите. Бранди изглежда по-добре.
— Ние сме хората, които обичат Бранди Александър — казва Пай Риа.
— Но ти си онази, която тя обича, защото имаш нужда от нея — казва Диа Риа.
Гоно Риа казва:
— Онзи, когото обичаш, и онзи, който те обича, никога, никога не са един и същи човек. Бранди ще ни изостави, ако смята, че ти имаш нужда от нея — но и ние имаме нужда от нея.
Този, когото обичам, е заключен навън в един багажник, със стомах, натъпкан с валиум, и се чудя дали все още му се пишка. Брат ми, когото мразя, възкръсна от мъртвите. Смъртта на Шейн беше прекалено хубаво нещо, за да бъде истина.
Първо избухналият флакон с лак не го уби.
А сега дори и смъртоносният вирус на СПИН не можа да ми помогне.
Брат ми не е нищо друго, освен едно гадно горчиво разочарование след друго.
Някъде се чува как се отваря и затваря врата, после още една, после се отваря друга врата и ето ви я Бранди, която казва „Дейзи, миличка“, и пристъпва в дима и чача музиката, облечена в невероятен пътен костюм тип „Първа дама“ на Бил Блас22 от плътен тъмнозелен плат, поръбен с бял кант, със зелени обувки на висок ток и много шик зелена чантичка. На главата си носи еконекоректни изискани пера от зелен папагал от дъждовните гори, превърнати в шапка. И Бранди казва:
— Дейзи, миличка, не се цели с пушка в любимите ми хора.
Всяка от едрите, обкичени с пръстени длани стиска шикозна кремава пътна чанта.
— Хайде някой да ни помогне. Това са само кралските хормони — казва тя. — Дрехите ми са в другата стая.
Тя се обръща към Софонда:
— Госпожице Пай Риа, трябва да тръгвам.
На Кити казва:
— Госпожице Диа Риа, засега съм направила всичко, на което съм способна. Направихме изместването на скалпа напред, корекцията на веждите и на очните дъги. Изрязахме адамовата ябълка, оправихме контурите на носа и челюстта, корекцията на челото…
Все едно по някакво чудо не съм познала стария си обезобразен брат.
На Вивиен Бранди казва:
— Госпожице Гоно Риа, останали са ми още няколко месеца подготовка в реалния живот и няма да ги прекарам завряна в този апартамент.
Минете към това как потегляме с фиата, претоварен с багаж. Представете си отчаяни бегълци от Бевърли Хилс със седемнайсет подхождащи си чанти с багаж, които мигрират през страната, за да започнат нов живот в селяшкия Среден запад. Всичко е много елегантно и изискано — една от онези епични семейни ваканции на семейство Джоуд23, само че наопаки. Оставяйки след себе си диря от изхвърлени аксесоари, обувки, ръкавици, ешарфове и шапки, за да облекчим своя товар, та да можем да прекосим Скалистите планини — това сме ние.
22
Бил Блас (1922 — 2002) — прочут американски моделиер, известен най-вече със спортните си дрехи. — Б.пр.
23
Семейство Джоуд — герои на Стайнбек от романа „Гроздовете на гнева“. — Б.пр.