Пазителката [bg]

Скоро се озовахме отново в стаята с двата бокала. Случи се същото както преди, но този път бе разлят другият бокал. Трябваше да удържа Делф, когато горящата течност се разля по масата.

— Горчилище — произнесе просто Астрея, посочвайки с ръка.

И то наистина бе там.

Калдъръмените улици, старите сгради. Сред тях се мяркаха Уъгове, които познавах. Хестия Луун с пазарската си чанта. Харман Хелвит пред прага на своя магазин. С вълнение забелязах мощната фигура на Тансий, крачещ забързано нанякъде. Той cе размина с още един мой познайник — Юлиус Домитар, началникът на Комините. Последният, порядъчно наквасен, му махна небрежно с ръка за поздрав.

После се появи и друг Уъг, потропващ върху дървените си крака. До него припкаше малък, пухкав уист, вързан на връвчица.

— Баща ми! — извика Делф.

И действително, това бе Дъф Делфия. Обърнах се зарадвана към приятеля си:

— Браво, добре изглежда. Явно е щастлив.

Но усмивката ми изчезна, щом видях изражението му. В него се четеше единствено носталгия и тъга. Пресегнах се и го улових за ръката. Кой, ако не аз, знаеше какво е усещането да бъдеш отделен от семейството си?

Междувременно от масата се разнесе звук на копита, чаткащи по паваж. Синята карета! Наведох се по-близо, мъчейки се отчаяно да видя кой е вътре. Точно в този момент кочияшът, Томас Богъл, дръпна юздите и слеповете спряха.

Вратичката на каретата се отвори и отвътре излезе Моригон.

— Гледай ти! — възкликна Делф, който надзърташе през рамото ми. — Та тя направо не прилича на себе си!

Моригон винаги се бе носила с царствена осанка, безупречна във всяко отношение. Преди да ми се изяснят дълбоките различия помежду ни, непрестанно й се бях възхищавала, бях се стремила да й подражавам. Но тази Моригон беше различна.

Сякаш се бе смалила на ръст, а косата й, в която обичайно всеки кървавочервен кичур бе в пълна хармония с останалите, сега бе оредяла и пусната в безпорядък, изгубила всякакъв блясък. Лицето й изглеждаше много сесии по-старо, с отпусната кожа и дълбоко врязани бръчки. Дори стегнатата й, добре оформена фигура сега бе някак безжизнена и отпусната.

Извърнах се към Астрея и забелязах озадаченото й изражение. Това ме изненада — за първи път в чертите и се появяваше сянка на неувереност.

— Какво й има на Моригон? — попитах.

— О, навярно просто е уморена — отвърна с пресилено безразличие тя.

В този момент се отвори и другата вратичка на каретата и от нея излезе той.

Брат ми Джон. Макар Делф и аз да не бяхме отсъствали чак толкова дълго от Горчилище, у него също бе настъпила явна промяна.

Походката му бе енергична, жестовете — властни, излъчващи превъзходство и увереност. Дори, както ми се стори, известна жестокост. Но нима той вече не бе показал жестокото си отношение към работниците на Стената?

— Джон доста се е променил под опекунството на Моригон — отбелязах.

— В какъв смисъл? — попита Астрея, но по всичко личеше, че знае отговора.