Пазителката [bg]

— Аз съм Вега — приведох се по-ниско над лицето му. — А това са приятелите ми, Делф и Хари Две. — Отседнали сме във вашата къща.

— Та… така ли? — излезе стържене от гърлото му.

— Да. Астрея ни разказа за това място. И за теб. За това как си престанал да вземаш еликсира.

— С-саможертва. — Той изпъшка и понечи да приседне в леглото. Делф и аз му помогнахме да се настани по-удобно.

— Саможертва, да — кимнах аз. — Битката на зверовете. И Бастион Кадъм. — Изричах всички тези неща, без да разбирам добре техния смисъл, колкото да разбудя паметта му.

— Зверове? Г-глупости. Б-бабини деветини.

— Именно. И Астрея каза така. Но каза още, че наистина е имало война. И че едната страна е победила, а другата е загубила.

Арчи протегна костелива ръка към нощната масичка, върху която стоеше чаша с вода. Делф я грабна и ми я подаде. Помогнах на стареца да отпие от нея, като избърсах няколкото капки, стекли се по брадата му.

Той отпусна глава върху възглавницата и прочисти гърло:

— Ма-мал-маладоните.

— Маладоните? — повторих, хвърляйки поглед към Делф. — Срещу тях ли сте се били?

В зачервените му очи избиха сълзи.

— Б-бихме се. И за-загубихме. Н-ние… загубихме.

— Те са разгромили магьосници като вас? — възкликна Делф.

Арчи бавно кимна.

— Избягахме. Из-изпокрихме се. К-като мишки. — В пристъп на гняв, той извърна лице и се изплю върху пода. — С-страхливци.

Аз първа прекъснах настъпилата неловка тишина:

— Ти познаваше ли Бастион Кадъм?

— З-загина. Н-нашият водач.

Адамовата му ябълка се повдигна конвулсивно. Той започна да кашля и аз му дадох още глътка вода.

— Б-баща ми искаше да п-продължим да се бием. Н-но м-майка ми… П-проклета П-пазителка. К-к-какъв е смисълът? Проклета Пазителка. С-саможертва. — Очите му се извърнаха умолително към мен. — К-какъв е смисълът? А?

Не знаех какво да му отговоря. Той затвори клепачи и секунди по-късно се разнесе тихо похъркване.

Станахме и излязохме на пръсти от стаята.

— Представяш ли си? — улови ме за лакътя Делф, щом се отдалечихме, с разширени от възбуда очи. — Маладоните са ги разбили! Имало е война, кървава сеч!

— А също и бягство. И криене.

— Какво?

— Още ли не схващаш, Делф? Не го ли чу — като мишки! Те са създали Горчилище, за да се скрият вътре. А после са го обградили с Мочурището, за да не могат Маладоните да влязат там.

— Нито пък ние да излезем — допълни той. — Точно като нашата проклета Стена.

Спогледахме се и аз бях сигурна, че моите черти изразяват същото, както и неговите — пълно отчаяние и безнадеждност.

— Астрея упорито ме разпитваше за Върджил — казах. — Дали е говорил с мен, какво е планирал…

— Че откъде ще знаеш? Ти си била още съвсем малка.

— Щом е бил толкова могъщ магьосник, Екскалибур, както го нарече тя, трябва от самото начало да е бил наясно с всичко, включително с нещата, които Астрея скри от нас.