Пазителката [bg]

В този момент по коридора се чуха стъпки и на прага се подвиха Делф и Хари Две. Зад тях се мяркаше опулената физиономия на Шеймъс.

Тримата влязоха в стаята и Делф затвори вратата.

— Всичко наред ли е? — попита, поглеждайки ме неспокойно.

— Не, не е наред — отвърнах начаса.

— Държиш се крайно неразумно, Вега — рече заплашително Астрея.

— О, значи според теб е неразумно да те е грижа какво се случва с другите, така ли? Предполагам, в това число влиза и Алис Адронис, която умря в битка? Къде беше ти тогава? Скрита в своята миша дупка?

— По-добре да се скриеш, отколкото да умреш!

— По-добре да умреш, отколкото да живуркаш като страхливец! — изкрещях в самодоволното й лице.

— Да се биеш? — изсмя се тя. — Та ти не би оцеляла и минута.

— Аз мога да се бия?

— Не можеш нищо! Дори и дядо ти го разбираше, затова и не те взе със себе си. Заряза те да гниеш там, където ти е мястото.

— Ах ти, проклета крава! — вдигнах показалец насреща й. — Аз съм много повече, отколкото ти някога ще бъдеш!

Пръчката й замахна толкова бързо, че дори не забелязах движението.

Тя изрече някакви неясни слова и в следващия миг тялото ми прелетя през стаята, удари се в отсрещната стена и се срина на пода, кървейки от безброй рани.

— Вега Джейн! — изкрещя Делф, втурна се и коленичи до мен. — Какво й направи? — извърна почервеняло лице към Астрея. — Какво!

Хари Две лаеше с настръхнала козина и изглеждаше, че всеки миг ще й се нахвърли.

— Вега — повдигна главата ми Делф. — Целебният камък къде е? В някой от джобовете ти?

Болката ме пронизваше с такава сила, че дори не можех да отворя уста, за да му кажа, че Камъкът е в стаята ми. Усещах противно гадене и световъртеж.

— Какво гледаш, помогни й! — викна Делф на Астрея.

— Мадам Прайн… — присъедини се и Шеймъс с жалостив тон.

През полузатворените си клепачи виждах нейното ужасено изражение. Явно и тя самата не осъзнаваше какво точно е сторила с мен.

— Помогни й! — повтори Делф. — Моля те!

Но тогава се случи нещо неочаквано. То възникна вътре в мен, от място толкова дълбоко, че никога не се бях докосвала до него. Дори нямах понятие, че съществува. Болката изчезна. Главата ми се проясни. Всичките ми досегашни чувства — отвращението, гневът, изглеждаха нищожни пред надигащото се ново усещане. Сякаш вече не бях себе си. Бях се превърнала в някой друг.

С лекота отблъснах Делф встрани, изправих се стабилно на крака и изкрещях:

— Няма да ме победиш!

Вълни от светлина изригнаха от ръцете ми и прекосиха стаята. Виждах всичко до най-малък детайл, като в забавено действие, макар то всъщност да се случваше с шеметна скорост.

Астрея се откъсна от пода, полетя и се стовари върху стената. После бавно се свлече, а магическата пръчка се изплъзна измежду пръстите й.

Светлинните вълни продължаваха да излизат от дланите ми. Те завихриха като водовъртеж Делф, Хари Две и Шеймъс, а подир тях и всеки предмет в помещението. Мебелите, в това число и Пророческото око, се разбиха на малки късчета. Отломки от дърво и стъкло кръжаха във въздуха като конфети.