Загадката на остров Тьокланд
- Автор: Хисберт Хоан Мануел
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Отечество»
- Переводчик: Лъчезар Мишев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Загадката на остров Тьокланд». Краткое содержание книги:
Натаниел си помисли, че дори и така, трябва да е било много трудно да преживееш на острова.
— Както винаги — продължи шахматистът — носех скрити в колана изобилни запаси от витаминозни хапчета и белтъчини, каквито вземат космонавтите. По-късно открих, че един рядък вид птици гнезди на Тьокланд — нужен им е само за да снесат яйцата си. После те отлитат и ги изоставят, сякаш островът е прокълната земя, където инстинктът не им препоръчва да мътят. Тези наистина вкусни яйца бяха цялата ми прехрана. За пиене нямах никакви пречки — дъждовната вода образува многобройни локвички във вдлъбнатините по камъните.
Когато чу това, Натаниел даде на Свановски част от своите припаси — сирене, сухари, фурми и печени бадеми. Прекарал толкова дни, без да вкуси нормална храна, световният шампион задъвка с наслада, без да спира, нито да намали ход.
— При нашето положение това е почти разкош. Благодаря ти — рече Свановски, като ядеше лакомо. — Вярно е, че се напатих доста, но откакто престанаха да ме търсят, аз се радвах на голяма свобода на действие, много по-голяма, отколкото бях си представял. Дори съм извършвал набези в лагера!
Бурята виеше с още по-голяма сила и ги накара да млъкнат, за да продължат по-бързо напред. Подир няколко секунди Свановски извика:
— Стигнахме. В оная пещера са.
Пипнешком те намериха целта си. От благоразумие не запалиха фенерчетата, докато не се озоваха вътре. Взеха оттам най-различни фишеци, фитили и ракети и веднага се върнаха обратно. Долепен до Свановски, за да може да чува, Натаниел не го оставяше на мира с въпросите си.
— Проникнахте ли в лабиринта през някой от страничните коридори?
— Само колкото да узная кои водят към него. Решителната крачка, слизането чак до сърцето му, е последното нещо, което се канех да предприема, когато ви съзрях.
— Какво открихте в лагера?
— Успях да прегледам книжата на Казацкян. Всеки подиробед президентът отиваше в лабиринта с неколцина от хората си и в лагера не оставаше почти никой. За нещастие ръкописите му са шифровани и не успях да ги разчета. Явно вършеше това, за да се предпази от прекаленото любопитство на хората си и от непрестанното следене от страна на полковник Бонкар, който злоупотребяваше с правата си. Там имаше също голямо количество оръфани книги и стари ръкописи, но аз не разбирам кой знае колко от библиография и освен това не разполагах с толкова време, че да ги прелистя всичките и да намеря някакво указание. Все пак успях да направя няколко заключения, които поддържам твърдо. Първо, вън от всяко съмнение е, че Казацкян е предприел приключението с лабиринта поради някаква извънредно важна причина, която не е разкрил на никого от сътрудниците си и дори на кандидат-изследователите. На второ място, Бонкар не е единственият разбойник, който дебне в Тьокланд. Повечето от типовете на компанията са престъпници, които са се съгласили да изпълняват заповедите на Казацкян и да подкрепят явните му щуротии с надеждата, че като работят здраво по преустройството на подземието, ще заграбят накрая предполагаемите съкровища, които президентът търси. На трето място, знам всичките машинации на Бонкар, защото случайно чух съобщението до копоите му в Дондрапур. Когато той, злоупотребявайки подло с предавателната станция, предоставена му от министъра на вътрешните работи, извика мошениците от своята шайка, аз стоях и дебнех под прозореца на бараката му. За щастие той се обърна към тях на английски и аз не изпуснах нито думичка… И накрая, въпреки всичко най-голямата опасност иде от там, че една част от лабиринта може да се срути всеки миг.