Записки от една голяма страна

Когато в един бар — при това в град, където има колеж — започнат да ви обясняват, че трябва да си ходите, след като сте изпили само три бутилки бира (не повече от пинта и половина), става ясно, че нещо не е наред. Разбира се, проблемът не е в това, че жителите на Хановър са започнали да стават за резил. Проблемът е там, че забавлявайки се, може да надхвърлят скромния обществено допустим минимум на отговорните времена, в които живеем.

Х. Л. Менкен32 някога бе определил пуританщината като „постоянен страх, че някой някъде може да се чувства щастлив“. Казал го е преди седемдесет години, но думите му са не по-малко актуални и днес. Където и да се обърнете в Америка, се сблъсквате със същия странен и настоятелен надзор, като в текста на тези възмутителни табелки.

Работата е там, че тези предупреждения и без това са излишни. Установил съм с ужас, че когато някой приятел в Америка те покани да пиете по бира, той има точно това предвид — една бира. Отпивате деликатно от чашата в продължение на 45 минути, докато бирата свърши, и тогава приятелят ви казва: „Ей, много весело беше. Трябва да го повторим догодина“. Не познавам никого, наистина никого, който би се разпасал дотам, че да удари три питиета едно след друго. Всички хора, които познавам, кажи-речи изобщо не пият, не докосват цигари, следят постоянно нивото на холестерола си, като че ли са HIV-позитивни, ходят два пъти дневно на джогинг до Канада и обратно, и си лягат рано. Разбира се, всичко това е много разумно и съзнавам, че те сигурно ще ме надживеят с десетилетия, но пък никак не е забавно.

В наши дни американците си намират най-невероятни поводи за притеснение. Отзивите за нови филми във вестниците например почти винаги приключват с абзац, където се изреждат всички характеристики на филма, които биха могли да смутят зрителя — насилие, секс, нецензурни изрази и така нататък. В това по принцип няма нищо лошо. Забележителни са по-скоро точките, които авторите на отзиви считат за нужно да коментират. Наскоро коментарът за една нова комедия с Чеви Чейз в „Ню Йорк Таймс“ приключваше със следното мрачно предупреждение: „При гледането на «Ваканция във Вегас» се препоръчва родителски надзор. Освен сексуалните намеци, във филма се показват гърмящи змии и хазартни игри“.

Е, тогава значи отпада.

От своя страна пък „Лос Анджелис Таймс“ предупреждава читателите си, че „Колкото, толкова“ съдържа „нецензурни изрази и тематични елементи“ (каквото и да означава това), а в „Ловът на мишката“ рискувате да срещнете „хулиганство, комична сексуалност и изрази“. Не груб език или нецензурен език, просто „изрази“. Боже мили, представете си само! Изрази във филм! Да не говорим пък за хулиганството. А аз едва не заведох децата да го гледат!