Записки от една голяма страна
- Автор: Брайсън Бил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ния Рибарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Записки от една голяма страна». Краткое содержание книги:
Накратко казано, страната се терзае от огромно и нелепо безпокойство на всевъзможни теми. Книжарниците и класациите за бестселъри са пълни с книги като „На път към Гомора“ от Робърт Борк, които подчертават, че Америка се намира на ръба на гигантска морална катастрофа. Сред буквално стотиците теми, които тревожат Борк, мога да цитирам „яростния феминизъм, хомосексуалността, защитата на околната среда и правата на животните“. Я стига, моля ви!
Случки, които биха останали почти незабелязани в други страни, тук се възприемат като опасна проява на неморалност. В Хартфорд, Кънектикът, някаква жена била заплашена с арест, когато била забелязана от блюстител на закона да кърми детето си на публично място — дискретно при това, преметнала пелената на бебето през рамото си и с гръб към минувачите, седнала в кола, в най-отдалечения ъгъл на паркинга на един ресторант. Току-виж някой, въоръжен с бинокъл, забелязал какво прави и тогава… представете си само последиците от такава постъпка за едно стабилно и уредено общество.
С арест бил заплашен и един актьор в град Боулдър, Колорадо, където са приети едни от най-строгите ограничения на пушенето в САЩ (ха си запалил, ха са те застреляли). Ако щете, вярвайте, провинението на човека се свеждало до това, че запалил цигара на сцената в съответствие с изискванията на ролята си. Разбира се, пушенето е престъпление номер едно напоследък. Запалете цигара където и да е в Америка и автоматично ще започнат да гледат на вас като на някакъв парий. Ако пък опитате да го сторите в която и да било обществена сграда, незабавно ще бъдете пометен от цяла фаланга охранители.
В много от щатите — да споменем само Вермонт и Калифорния — са приети закони, по силата на които пушенето е незаконно практически навсякъде под покрив, освен в частен дом, а понякога нямате право да пушите и на открито. Аз съм категорично против поощряването на пушачите, но тези забрани стремително се превръщат в невротични и дори ужасяващи крайности. Тук, в Ню Хемпшър, една компания наскоро прие в устава си точка, според която служител, заподозрян че е пушил 45 минути преди да дойде на работа, може да бъде уволнен, дори да е пушил в собствения си дом, в извънработно време, и то цигари, произведени с благословията на правителството.
Най-удивителното от всичко е, че дори младите хора доброволно се отказват от забавления. Една от най-странните истории, с които съм се сблъсквам напоследък, е статията в „Бостън Глоуб“ от миналия месец, в която пише, че две „братства“ в един колеж — нещо като вътрешни клубове на студенти — забраняват да се внасят каквито и да било алкохолни напитки на територията на тяхното учебно заведение.
Ако някой студент бъде открит в границите на колежа дори с една единствена кутия бира — независимо от това, че може да е пълнолетен и по закон да има право да я изпие — той ще бъде изключен незабавно, ако пък самото „братство“ се осмели да организира купон, на който се сервира дори един напръстник шери, то ще бъде безусловно разпуснато.
Когато бях млад, като че ли единственото предназначение на тези клубове беше да поддържа пивоварната индустрия на Америка. Качествата на дадено „братство“ се оценяваха по броя на телата, натъркаляни на моравата пред колежа в събота вечер. Не проповядвам безогледна консумация на алкохол в колежите (всъщност точно това правя, но ще си затворим очите пред фактите). Но да забраниш на студентите да пият по някоя и друга бира на абсолвентския си бал, след някоя голяма футболна победа или след като са си взели държавните изпити, или изобщо по някакъв повод, ми се струва смехотворно пуританство.
Учудващо е и това, че само един студент във въпросния колеж възразил срещу споменатото предложение.
„Време е тази политика да бъде възприета от цялата страна“, заявил някакъв превзет млад зубър от Техническия университет в Масачузетс, който според мен си проси пердаха.
Наречете ме безсърдечен, ако щете, но искрено се надявам, че в следващия филм, който ще гледам, ще има сцени с комар, гърмящи змии, тематични елементи и изрази, и че гореспоменатият превзет зубър няма да може да спи, след като го гледа. Ама хак ще му е, а?
За табелите и законите
Когато бях малък, баща ми, който като всички бащи понякога създаваше впечатление, че е участник в конкурс за титлата „най-досаден баща на света“, имаше обичая да идентифицира и съобщава на висок глас щатите, в които бяха регистрирани всички коли, с които се разминавахме по магистралата.