Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
— Затворниците сигурно ядат със слугите — каза тя, за да го ядоса.
— Ти не само си с кралска кръв, но и скоро ще ми станеш жена. Затова се отнасям към теб както подобава — изрече спокойно Стивън. Побутна към нея комат топъл бял хляб и къс студено месо, останало от снощи.
Мери почти не забеляза жеста му. Джефри беше седнал от другата й страна. Стори й се, че е обградена отвсякъде. Въпреки че не докосваше тялото на норманина, усещаше топлината на бедрата му.
— Казах ти вече, баща ми никога няма да ме хвърли в ръцете ти — изрече тя пресипнало. — Твърде много ме обича, за да ме принесе в жертва.
Стивън я изгледа продължително и замислено.
— Наистина ли?
Мери се напрегна. Досети се от тона му, че Стивън се съмнява в думите й и се ядоса.
— Точно така! Запомни думите ми, норманино, и ще разбереш по-късно кой е бил прав и кой е грешал.
Очите му блеснаха. Мери забеляза, че се е навела към него от ярост. Веднага се дръпна назад. Разбра какво означава блясъкът в очите му. Той нямаше нищо общо с гнева и се дължеше на желанието му. Защо не дойде при мен снощи?
— Още ли смяташ, че ще успееш да ме надхитриш? — В ръката му се появи кама. Тя беше дълга и смъртоносна и не беше предназначена да служи при ядене. Стивън замахна светкавично и разряза хляба. След това го набоде като на шиш и й го подаде.
— Да, ако мога — отвърна Мери. Погледът й се прехвърли от ножа върху лицето му. Как беше възможно толкова едър мъж да е тъй бърз и грациозен? Сигурно е полудяла, щом мисли да му се съпротивлява?
— Няма да ме надхитриш, госпожице, само ненужно ще се изморим. Хайде, ела и вземи това, което ти предлагам.
Мери погледна първо добре оформените му устни, които бяха съвсем леко присвити, после парчето хляб, което висеше високо във въздуха на върха на ножа. Не пожела да вземе хляба. Не искаше и него. Но, боже, колко я беше страх от този мъж, защото той бе толкова силен. Несъмнено успяваше да постигне всичко, което си бе наумил. А ето че сега е решил да се ожени за нея.
Но и Малкълм беше могъщ. Мери потрепери при мисълта за срещата между тях двамата. Нищо чудно тя да завършеше с ожесточен двубой. И какво ли ще сполети нея при такъв развой на събитията?
— Ще се оженя за теб, каквото и да се случи, миличка — бе казал той.
Внезапно всяка надежда изостави Мери.
— Няма ли да се задоволиш с откуп? — чу се да моли тя.
Стивън не отвърна веднага. Пак държеше ножа с върха към нея. Сега на него имаше къс студено фазанско. Погледът на Мери пламна при тази гледка. Той се отнасяше към нея като към годеница или съпруга. Далеч по-лоша от смущаващата му галантност беше възбудата, която тя долови. Похотта се излъчваше от зениците на тъмните му очи. Как да го измами, когато той разгадава хитрините й с такава лекота?
Стивън въздъхна и захвърли настрана камата.
— Не. Няма. Не ми е възможно.
Мери впери поглед в него. Думите му увиснаха между тях двамата. Тя разбираше какво означават, но се страхуваше да ги осъзнае. Дали пък не беше влюбен поне малко в нея? И за миг Мери дръзна да се отдаде на забранени мечти.
Веднага се отърси от този момент на лудост.
— Ти ще започнеш война.
Стивън приближи ножа до устните й, сякаш Мери не беше казала нищо. Острието беше дълго и остро. Преди да разбере какво става, месото се озова в устата й и тя го дъвчеше. Стивън набучи парче агнешко.
— Нямам намерение да почвам война — промърмори той. — Отдавна се стремя само към мир.
Мери се задави при тези думи. Въобще не му повярва.
Очите на Стивън потъмняха.
— Какво ти е толкова забавно, госпожице?
— Сякаш не знаеш! — Тя злорадстваше открито. — Ти… един Де Уорън… да искаш мир! Сигурно ме смяташ за пълна глупачка, щом ми говориш така.
Той я изгледа втренчено.
— А какво смяташ, че искам? Освен сладкото ти тяло, разбира се?
Мери се изчерви. Явно доста го беше ядосала.
— Защо ме караш да казвам това, което знае цял свят?
— Говори — зъбите му блеснаха. Гледката не беше особено приятна. Блесна и ножът му, докато Стивън подхвърляше агнешкото на кучетата. Те се нахвърлиха върху малкото късче с ръмжене и лай. — Какво знае целият свят за Стивън де Уорън? Какво знаеш ти?
Мери трепереше.
— Зная какви са амбициите ти — изрече тя най-накрая. Не успя да устои на изкушението да го подразни още.
Очите му потъмняха.
— А, да, страховитите ми амбиции.
— Страховити са! Защото те ръководят всичките ти постъпки. Знам, че мирът е последната ти грижа и че ако имаш възможност, ще поставиш сина си на трона на баща ми!
Стивън запрати камата към масата в същия миг, в който скочи на крака. Острието завибрира. В залата настъпи пълна тишина. Мери пребледня, но запази спокойствие. Защото от дълги години насам Малкълм обвиняваше Нортъмбърланд, че включва в себе си повече шотландски земи от самото кралство. Тя беше казала единствено истината.