Вълчето братство
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчето братство». Краткое содержание книги:
Радж Атън, владетелят на Индопал, се стреми да постави целия свят на колене, като унищожава безогледно всеки, който застане на пътя му.
Младият принц Габорн Вал Ордън успешно се противопоставя на Вълчия господар Атън. Но докато двамата се подготвят за решителна битка, армиите на един древен и неумолим враг извират от самите недра на Земята.
Докато се проврат през тълпата достатъчно близо, за да могат да виждат добре, конете вече препускаха.
Това нямаше да е момчешки турнирен бой с двайсет и петте напада с пиката, завършващ най-много с няколко понатъртени ребра.
Дивашките викове на тълпата бяха оглушителни. Мирима се озърна към изопнатите, възбудени лица на хората наоколо. Те искаха да видят кръв.
И двамата воини бяха избрали непривични стойки. Сър Боренсон се беше изправил на стремената леко наклонен надясно, нещо по силите само на воин с много дарове на мускул. Нещо повече, не държеше пиката си снишена, а я беше вдигнал високо над главата си, леко като ловно копие.
Върховният маршал пък се бе привел силно напред на черния си жребец, за да направи туловището си по-малка мишена. Като видя стойката на Боренсон, вдигна тежката си пика и я задържа странично в положение, каквото Мирима не беше виждала да се използва от войник. Нещо повече, той бе решил да не носи щит в другата си ръка. Вместо него държеше къс меч.
Боренсон, изглежда, смяташе да връхлети с пиката върху Върховният маршал отгоре, докато последният може би се надяваше да прониже мишницата на Боренсон, където липсата на защита оставяше плътта оголена.
Но когато се срещнаха по средата на полето, двамата мъже се извъртяха в мълниеносно движение.
Двата коня връхлетяха един срещу друг. Ездачите им се завихриха като в мъгла, всеки се стремеше да получи предимство и взимаше всевъзможни отбранителни стойки. Мирима видя как Боренсон се надига, после се присвива, после замахна с щита си в усилие да отбие острието на пиката на Скалбейрн.
Колкото до Скалбейрн, всъщност тя не можеше да следи едновременно и мъжа си, и него, но все пак видя как се завъртя наляво, може би дори залитна за половин миг в усилието си да избегне пиката на Боренсон, след което отново се изправи на коня си.
Мъжете се сблъскаха и се превърнаха в жестоко кипнала стихия.
Мирима чу трясъка на оръжие и броня. Някой от двамата извика от болка. Тълпата ревеше от възторг, роговете виеха. Щитът на Боренсон млатеше с все сила, а Скалбейрн сечеше с късия меч.
Бляскаше метал, един шлем изхвърча и падна на земята. Сър Боренсон залитна назад на седлото.
В един безкраен миг Мирима помисли, че са отсекли главата на мъжа й. От устните й се изтръгна ужасен вик, когато сребърният му шлем отхвърча нагоре в дъга и тупна на земята. Музикантите надуха тромпетите си в сигнал за смърт, а тълпата закрещя неистово.
Мирима усети, че ще припадне, и стисна рамото на Конесестра Конал.
Но в следващия миг разбра, че и двамата мъже са паднали… и че двамата са живи!
Боричкаха се със свръхестествена бързина по разкаляното поле, ревяха и се блъскаха с облечените си с желязо юмруци и се мъчеха да се откопчат един от друг.
Боренсон пръв скочи на крака и отстъпи крачка назад. Въпреки бронята се движеше леко, защото имаше осем дара на мускул и поради това притежаваше силата на осем души. От едната страна на лицето му течеше кръв. Тълпата зарева подигравки по негов адрес.
Боренсон посегна към колана си, откачи боздугана си, завъртя го ловко и тежките, увенчани с шипове железни топки се завъртяха като вихрушка. Той запристъпва на една страна да си вземе щита.
Във въздуха се носеше миризма на кал и на кръв.
Но гигантът Скалбейрн се вдигна също толкова леко, изтича през арената до коня си и откачи огромната конническа брадва от седлото.
Размаха я и тръгна към сър Боренсон — извисяваше се със стъпка и половина над него.
Едва тогава тълпата се смълча достатъчно, за да може Мирима да чуе какво си казват двамата. Мъжът й се смееше, лееше безумния си боен смях, с който бе станал прочут.
Боренсон завъртя боздугана — целеше се в главата на Върховния маршал, за да принуди чудовището да отстъпи.
Върховният маршал се извърна рязко надясно и приклекна. Миг след това двамата си размениха мълниеносни удари, толкова бързо, че Мирима не можа да види, но без никой да излезе явен победител. Но когато Боренсон отстъпи, за да си поеме дъх, тя зърна за миг кръвта, потекла от челото му.
Двамата отново се нахвърлиха един срещу друг. Върховният маршал замахна жестоко с брадвата. Боренсон се опита да парира, но брадвата посече стоманения обръч на щита и потроши дървото. Разбитият щит се смъкна по ръката на Боренсон, докато той замахваше с боздугана, целейки се в лицето на противника си. Шиповете на стоманените топки одраскаха брадичката на Върховния маршал, но главната сила на удара беше отбита от здравия му шлем.
Останал без защита, Боренсон скочи във въздуха и замахна с всичка сила, търсейки бързия край.