Джулия
- Автор: Страуб Питер
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джулия». Краткое содержание книги:
Но трябваше да минат доста години, за да стане по-безболезнен за нея. В действителност Кейт доведе до това помирение, защото, макар че Магнус в други отношения почти не се беше променил, като баща се беше показал прекрасен, колкото и учудващо да изглеждаше това. Той обичаше Кейт с толкова дълбока любов, че Лили не можеше да не изпитва същото. С времето Джулия и тя станаха приятелки. Фактът, че Джулия винаги бе желала това приятелство, окуражаваше Лили, но истинската промяна настъпи сутринта, когато, пристигайки, видя Джулия да храни бебето, докато четеше не някакво ръководство за детското възпитание, а „Middlemarch“ от Джордж Елиът. Възможно е младостта на Джулия да бе абсурдна и прекалено богата, но тя умееше да избира четивата си. Накрая Лили и даде няколко книги за окултизма — заглавията бяха препоръчани от мистър Кармен и мис Пинър — и с удоволствие констатира, че Джулия ги беше прочела внимателно (като оцени най-много Рохайм и Мирча Елиаде, препоръчани от мистър Кармен, както и книгите на мис Пинър за астралното отражение). Впоследствие Лили имаше основателни причини да бъде признателна на Джулия, въпреки че самата тя не го знаеше — Лили всъщност купи апартамента си на Плейн Три Хаус благодарение на парите, които Магнус й отпусна от общата им сметка с Джулия. Тя също знаеше, без да има нужда да й го казват, че най-скъпите подаръци, които Магнус й правеше, бяха платени с парите на Джулия.
Лили смяташе, че преди всичко Джулия трябва да се върне да живее с Магнус — загубата от покупката на къщата нямаше голямо значение. Те двамата имаха нужда да излекуват раните си. Лили чудесно знаеше, че й се случва да ревнува Магнус по простата причина, че той беше мъж; и да ревнува от Джулия, защото тя бе застанала между тях така, както дори Марк не бе заставал. Все пак в интерес на всички бе те да се помирят. Никога Магнус не е бил по-лош, отколкото през последната седмица. Понякога изглеждаше, че мрази Джулия — при неговата гордост нямаше нужда от свръхестествена помощ за това — в същото време отчаяно желаеше тя да оздравее и да се върне при него.
Що се отнася до Джулия, тя имаше много повече нужда от Магнус, отколкото той от нея. Тя изглеждаше ужасно слаба и болна. Разкошната й коса беше станала мека и безцветна, лицето й — бледо и похабено, с торбички под очите. Понякога едва чуваше това, което й казваха. Джулия понасяше удара, единствено с цената на много нерви. И нямаше нищо чудно в това, че навсякъде виждаше зложелателни деца и че се бяха появили кошмарните видения с Кейт.
А сега тази натрапчива мисъл по отношение на аферата Ръдж, която беше напълно обяснима, ако се съди по това, което Джулия така решително заявяваше, Лили си я представи в читалнята, как преглежда като луда купища стари вестници — Офелия, плуваща в море от вестникарска хартия.
Имам едно задължение към Джулия и към себе си — каза си Лили. Като свърши с поливането на цветята, остави лейката на терасата и отиде да се обади на Магнус.
Преди всичко трябваше да пази Джулия от Марк. Нещо липсваше на Марк, едно тайнствено морално измерение в чувствата му към Магнус. Лили знаеше, че Марк нямаше да пропусне случай да унижи Магнус. Джулия, както беше слаба и може би истерична, щеше да бъде по-податлива от всякога към авансите на Марк. Трябваше да се сложи край на това.
Първо се обади в Гайтън Роуд. Като не получи отговор, се обади в кантората, където секретарката й каза, че не го е виждала през деня и имала нареждане да не го чака. Лили знаеше какво означава това. Тя взе списъка на клубовете, където ходеше да пие, и накрая го намери в „Мери Лойд“, а това беше лош знак. Щом беше там, най-скромният от малките клубове, които удостояваше с присъствието си, той явно търсеше някаква кавга. Веднъж на излизане оттам се беше нахвърлил върху един шофьор на камион, който го гледал накриво. Трябваше внимателно да прецени градуса му и да му говори по-късно. Тя шпионираше Магнус и в същото време се смяташе за негов закрилник. Още от първите му думи прецени, че ще бъде опасно да му противоречи и го осведоми за разговора си с Джулия. Всъщност пропусна почти всичко, което се отнасяше до Ръдж.
— Да, тя е много по-добре — каза му. — Мисля, че е припаднала от изтощение и си е починала малко. Има план, по който иска да започне работа, това ще й даде някакво занимание. Изглежда съвсем безобидно. Не трябва да се връщаш в тази къща, Магнус. Това е най-лошата от всички тактики.