Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
11/22/63 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

11/22/63 [bg]

Электронная книга - «11/22/63 [bg]». Краткое содержание книги:

На двадесет и втори ноември, 1963 г., в Далас се разнасят три изстрела, президентът Кенеди умира и светът се променя завинаги. Ами ако можехте да предотвратите тази промяна? В този великолепно замислен и силно въздействащ роман Стивън Кинг, който отразява социалния, политически и културен климат на своето поколение по-пълно и с повече въображение от който и да било друг автор, отвежда читателя на невероятно пътуване в миналото и показва как то би могло да бъде променено.
Всичко започва с Джейк Епинг, тридесет и пет годишен учител по английски, от град Лисбън Фолс, щата Мейн, който си докарва допълнителни доходи, като преподава вечерни гимназиални класове. Той дава на учениците си задача да опишат събитие, което е променило живота им и едно от съчиненията го разтърсва — покъртителен, страховит разказ за нощта преди около петдесет години, когато бащата на Хари Данинг се прибира вкъщи и убива майка му, сестра му и брат му с чук. Това есе се оказва повратна точка за Джейк — след като го прочита, неговият живот, както и животът на Хари Данинг преди това, както историята на цяла Америка през 1963 г., се обръща с главата надолу. Малко по-късно неговият приятел Ал, собственик на местна закусвалня, му разкрива една тайна: неговият килер е всъщност портал към миналото, отвеждащ към една конкретна дата през 1958 г. Скоро Ал увлича Джейк в мисията, по която самият той се е вманиачил — да предотврати убийството на Кенеди. Така започва новият живот на Джейк под името Джордж Амбърсън в един различен свят — света на Айк, Кенеди и Елвис, на големите американски коли, на училищните танци по чорапи, за да не се издраска лакирания под на салона и на вездесъщия цигарен дим. От невзрачния малък градец Дери, Мейн (където му се налага да се занимае с проблема на Данинг) до миловидното градче Джоуди, Тексас, където Джейк се влюбва и с това се излага на сериозен риск, всеки обрат неизменно го води към един неуравновесен самотник на име Лий Харви Озуалд и към Далас, където миналото се оказва главоломно напрегнато, а световната историята може напълно да се промени. Пътуването във времето никога не е изглеждало толкова правдоподобно. Нито толкова плашещо.
1 ... 41 42 43 44 45 46 47 48 49 ... 68
Перейти на страницу:

— Благодаря, но ми предстои да се разплащам по една голяма сделка — казах аз и снижих глас. — Приключвам покупка на имот. Поне се надявам да я приключа.

— Късмет — отвърна той и също тъй поверително снижи глас. — Лорейн ще ви приготви чековата книжка. Петдесет чека достатъчни ли ще са?

— Петдесет ще свършат работа.

— По-късно можем да ви отпечатаме персонализирани чекове с вашето име и адрес — той повдигна вежди и превърна изречението във въпрос.

— Ще имам работа в Дери. Ще държа връзка.

— Чудесно, можете да ме откриете на Дрексел осем четири-седем-седем-седем.

Нямах представа за какво говори, докато той не ми плъзна визитката си през прозореца на гишето. На нея беше отпечатано Грегъри Дюсен, Помощник управител, а също телефонният номер Дрексел 8–4777.

Лорейн ми донесе чековете и чекова книжка от имитация на крокодилска кожа, в която да ги прибера. Благодарих й и ги пуснах в куфарчето си. На вратата се спрях за момент и погледнах назад. Две касиерки работеха на сметачни машинки, но иначе повечето транзакции се извършваха с ръчно написани документи. Хрумна ми, че с някои дребни изключения, Чарлз Дикенс би се чувствал тук като у дома си. Освен това ми хрумна, че да се живее в миналото е малко като да се живее под вода и да се диша през тръба.

6

Купих си дрехите, които Ал ми беше препоръчал, в магазина за мъжко облекло Мейсънс и продавачът ме увери, че с удоволствие ще приемат чек, стига да е издаден от местна банка. Благодарение на Лорейн, това не беше проблем.

Обратно във Веселият бял слон битникът ме наблюдаваше мълчаливо докато прехвърлях съдържанието на три пазарски чанти в новия си куфар. Когато го затворих, той най-после се обади.

— Странен метод за пазаруване, мъжки.

— Сигурно — съгласих се аз, — но пък и светът е странно място.

Той удостои отговорът ми с усмивка.

— По мое мнение си напълно прав. Дай лапа, Джаксън — той ми протегна ръка с дланта нагоре.

За момент не разбрах какво означава това, както в началото не бях разбрал какво означава думата Дрексел, последвана от разни цифри. После си спомних „Момичето от автомобилната писта“ и разбрах, че битникът ми предлага петдесетарската версия на поздравителен жест. Прокарах длан по неговата, при което усетих и топлината, и потта и пак си помислих: „Това е истинско. Това се случва.“

— Ето ти я, мъжки.

7

Прекосих улицата обратно до Тайтъс Шеврон като размахват новозаредения си куфар в едната ръка и куфарчето в другата. В ’11-та, откъдето бях дошъл, сутринта едва преваляше, но аз вече се чувствах изморен. Между бензиностанцията и автокъщата имаше телефонна будка. Аз влязох и затворих вратата след себе си. Над старомодния телефон имаше надпис: „Помнете, телефонните разговори сега струват само десет цента. Благодарение на МА Бел.“

Прелистих страниците с обяви в указателя и открих реклама за Лисбън Такси. На картинката се виждаше анимационна кола с очи вместо фарове и голяма усмивка на мястото на решетката. Обявата обещаваше „Бързо и любезно обслужване“. На мен поне ми звучеше добре. Порових за дребни монети, но преди това докопах нещо, което трябваше да съм оставил у дома — мобилния си телефон Нокия. По стандартите на годината, от която идвах, той беше антика и аз все се канех да си купя Айфон, но тук това апаратче нямаше никаква работа. Ако някой го видеше, ме чакаха сума въпроси, на които нямах отговор. Натиках го в куфарчето. Засега можеше да остане там, но скоро трябваше да се отърва от него. Да го разнасям наоколо би било като да нося активирана бомба.

Открих едно десетаче, пуснах го в отвора и то директно мина през апарата и падна в отвора за ресто. Извадих го и с един поглед разбрах какъв е проблемът. Както и Нокията, десетачето идваше от бъдещето, беше с обикновено медно покритие, по-скоро пени с претенции. Извадих всичките си монети, порових из тях и намерих десет цента от ’53-та. Вероятно бяха част от рестото за безалкохолната бира. Понечих да пусна монетата, но тогава ми хрумна нещо, от което кръвта ми се смрази. Ами като десетачето от ’02-ра беше заседнало в телефона, вместо да падне обратно? И ако техникът на АТТ, обслужващ обществените телефони в Лисбън Фолс, го беше открил? Сигурно би си помислил, че това е шега. Просто нечий сложен трик.

1 ... 41 42 43 44 45 46 47 48 49 ... 68
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)