![11/22/63 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/0/0/6/11-22-63-bg-download.jpg)
11/22/63 [bg]
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: АСТ
- ISBN: 978-5-271-46206-1
- Переводчик: Деница Минчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «11/22/63 [bg]». Краткое содержание книги:
Всичко започва с Джейк Епинг, тридесет и пет годишен учител по английски, от град Лисбън Фолс, щата Мейн, който си докарва допълнителни доходи, като преподава вечерни гимназиални класове. Той дава на учениците си задача да опишат събитие, което е променило живота им и едно от съчиненията го разтърсва — покъртителен, страховит разказ за нощта преди около петдесет години, когато бащата на Хари Данинг се прибира вкъщи и убива майка му, сестра му и брат му с чук. Това есе се оказва повратна точка за Джейк — след като го прочита, неговият живот, както и животът на Хари Данинг преди това, както историята на цяла Америка през 1963 г., се обръща с главата надолу. Малко по-късно неговият приятел Ал, собственик на местна закусвалня, му разкрива една тайна: неговият килер е всъщност портал към миналото, отвеждащ към една конкретна дата през 1958 г. Скоро Ал увлича Джейк в мисията, по която самият той се е вманиачил — да предотврати убийството на Кенеди. Така започва новият живот на Джейк под името Джордж Амбърсън в един различен свят — света на Айк, Кенеди и Елвис, на големите американски коли, на училищните танци по чорапи, за да не се издраска лакирания под на салона и на вездесъщия цигарен дим. От невзрачния малък градец Дери, Мейн (където му се налага да се занимае с проблема на Данинг) до миловидното градче Джоуди, Тексас, където Джейк се влюбва и с това се излага на сериозен риск, всеки обрат неизменно го води към един неуравновесен самотник на име Лий Харви Озуалд и към Далас, където миналото се оказва главоломно напрегнато, а световната историята може напълно да се промени. Пътуването във времето никога не е изглеждало толкова правдоподобно. Нито толкова плашещо.
— Продавате ли куфари?
— О, трябва да ми се намират няколко. Не повече от към двеста. Върви в дъното и потърси вдясно.
— Ако си купя един, може ли да го оставя тук за няколко часа, докато пазарувам?
— Отворено е до пет — отговори той и вдигна лице към слънцето. — След това не отговарям.
4
Размених два от автентичните долари на Ал за един кожен куфар и го оставих до тезгяха на битника. След това се върнах на Главната улица, като куфарчето все така се удряше в крака ми. Надникнах в Зелената витрина — продавачът седеше до касата и четеше вестник. Моят нов познайник с черното палто не се виждаше никакъв.
Нямаше как човек да се изгуби в търговския район, той се простираше само върху една пресечка. Три или четири витрини след Кенебек Фрут открих бръснарницата на Баумър. На прозореца се въртеше типичният бръснарски пилон с червено-бяла спирала. До него се мъдреше политически плакат на Едмънд Мъски. Аз си го спомнях като прегърбен старец, но в тази версия той изглеждаше твърде млад дори да гласува, камо ли да бъде избран на какъвто и било пост. На плаката пишеше: „Изпратете Ед Мъски в сената, гласувайте за Демократите!“. Най-долу някой беше добавил бяла лента, на която на ръка беше написано: „Казваха, че няма как да се случи в Мейн, но ние успяхме! Следва: Хъмфри през 1960 г.“
Вътре двама старци седяха до стената и си чакаха реда, докато трети старец го подстригваха. И двамата изчакващи пушеха като счупени печки, както впрочем и самият бръснар (Баумър вероятно), примижал с едно око срещу издигащия се дим. Четиримата мъже до един ме изгледаха по начин, който ми беше напълно познат: не съвсем недоверчивият преценяващ поглед, който Кристи беше нарекла „Янки взор“. Хубаво беше да знам, че някои неща не са се променили.
— Аз не съм от града, но съм свой — казах аз. — Цял живот гласувам за Демократите — и вдигнах ръка все едно да се закълна.
Баумър изръмжа развеселен. От цигарата му се поръси пепел. Той я тръсна от престилката си и тя падна на земята, където се виждаха няколко угарки, смесени с отрязаната коса.
— Харолд, ей там, е републиканец. Гледай да не те сръфа.
— Че откъде зъби за ръфане у Харолд — отвърна един от другите двама и всички се засмяха.
— Откъде си, господине? — попита републиканецът Харолд.
— Уисконсин — казах аз и взех един брой на „Мъжки приключения“, за да избегна по-нататъшни разговори. На корицата някакво азиатско изчадие с камшик в ръката си с ръкавица приближаваше очарователна блондинка, вързана на стълб. Заглавието към илюстрацията гласеше: „Японски секс робини в Пасифика“. Миризмата в бръснарницата беше идеална комбинация от талк, афтършейв и тютюн. Докато Баумър ме привика на стола, аз вече се бях задълбочил в историята за секс-робините, която се оказа далеч от вълнуващата илюстрация на корицата.
— Май бая път си видял, господин Уисконсин? — попита бръснарят докато ме увиваше с бяла пелерина отпред и хартиена яка около врата.
— Да, доста — отговорих откровено.
— Ами, ето те в божията земя. Колко да я скъся?
— Толкова, че да не приличам на… — за малко да кажа „хипи“, но Баумър нямаше да знае какво е това. — … битник.
— Май си я оставил да израсте — той започна да кълца с ножицата. — Още малко и ще замязаш на оня педал, дето държи Веселия бял слон.
— По-добре да не се стига до там.
— Тъй ами, то оня не е за гледане.
Когато Баумър приключи, той напудри врата ми, попита ме дали предпочитам масло Виталис, Брилкрийм или Уайлдрут Крийм и ми взе четиридесет цента.
Според мен, съвсем изгодна цена.
5
Моят депозит от хиляда долара в местната банка Хоумтаун Тръст не учуди никого. Прясно избръсната физиономия вероятно помогна, но най-важен беше фактът, че това общество все още държеше пари в наличност и плащаше в брой, а кредитните карти бяха новост, вероятно приемана с огромно подозрение от предпазливите Янки. Неописуемо красива касиерка с коса, вдигната нагоре в пищни букли и медальон около врата, преброи парите ми, вписа сумата в дневника, а после извика помощник управителя. Той ги преброи втори път, провери дневника и после ми издаде разписка, която удостоверяваше депозита и наличността в новооткритата ми банкова сметка.
— Ако позволите, господин Амбърсън, това е твърде голяма сума за разплащателна сметка. Защо не си откриете спестовен влог? В момента предлагаме три процента сложна лихва, начислявана на тримесечие — докато говореше, той широко разтвори очи, за да натърти колко добра сделка ми предлага. Приличаше на стария кубински водач Хавиер Кугат.