11/22/63 [bg]

— Така ли било?

Той се наведе по-близо и аз можех да помириша брилянтин Виталис в косата му и ментови бонбони Сен-Сен в дъха му.

— Ако кажа, че търсиш терен за нов мол, ще позная ли?

Облекчението ме заля като вълна. Идеята, че съм в Дери, за да търся терен за търговски център, изобщо не ми беше хрумвала, но беше доста добра. Намигнах на Чаз Фрати.

— Не мога да кажа.

— Е, естествено, че не можеш. Бизнесът си е бизнес. Дай да сменим темата. Обаче ако някога решиш да посветиш някой от туземците в тая работа, аз с удоволствие ще те изслушам. И за да си сигурен, че съм човек на място, ще ти дам един малък съвет. Ако още не си огледал леярната Китчънър, непременно да наминеш. Идеално местенце. Пък моловете, знаеш ли какво са моловете, синко?

— Светлото бъдеще — отговорих аз.

Той насочи към мен показалец, сякаш беше дуло на пистолет и ми намигна. Не можах да устоя и пак се разсмях. Смехът отчасти се дължеше на облекчението от мисълта, че не всички възрастни в Дери са забравили как да се държат приятелски с един непознат.

— Право в целта.

— А кой притежава земята, върху която се намира леярната Китчънър, Чаз? Братя Трекър, предполагам?

— Казах, че притежават повечето земя тъдява, не всичката — той сведе поглед към русалката. — Мили, да кажем ли на Джордж кой притежава първокласния имот с идеална бизнес локация само на две мили от центъра на тоя метрополис?

Мили помаха с люспеста опашка и разклати чашковидните си гърди. На Чаз Фрати не му се наложи да свие ръката си в юмрук, за да го направи. Мускулите в предмишницата му изглежда се движеха от само себе си. Хубав номер. Зачудих се дали също вади зайци от шапка.

— Добре тогава, скъпа — той пак ме погледна. — Ами, тъй да се каже, моя милост. Купувам най-доброто и оставям всички друго за братя Трекър. Бизнесът си е бизнес. Мога ли да ти дам картичката си, Джордж?

— Абсолютно.

Той ми подаде картичка, на която пишеше само Чарлз „Чаз“ Фрати Покупки Продажби Търговия Аз я прибрах в джоба на ризата си.

— Щом познаваш всички онези хора и те познават теб, защо не си при тях, а седиш на бара с новото попълнение?

За момент той придоби изненадан вид, а после си върна веселата физиономия.

— Да не си живял в пещера, братче?

— Просто съм нов в града, още не съм научил порядките. Не ми придиряй.

— Не бих си го и помислил. Хората тук работят с мен, защото аз притежавам половината странноприемници в този град, двете кина в центъра и автокиното, една банка и всички заложни къщи в източен и централен Мейн. Но не се хранят, нито пият с мен и не ме канят в домовете си или в клубовете си, защото съм член на Племето.

— Това не го схванах.

— Евреин съм, братче.

Той се ухили на моята физиономия.

— Не си забелязал, а? Даже, когато отказах да ям от омара, не забеляза? Трогнат съм.

— Просто не разбирам какво значение има това — обясних аз.

Той се засмя, сякаш по-добра шега не беше чувал цяла година.