![11/22/63 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/0/0/6/11-22-63-bg-download.jpg)
11/22/63 [bg]
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: АСТ
- ISBN: 978-5-271-46206-1
- Переводчик: Деница Минчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «11/22/63 [bg]». Краткое содержание книги:
Всичко започва с Джейк Епинг, тридесет и пет годишен учител по английски, от град Лисбън Фолс, щата Мейн, който си докарва допълнителни доходи, като преподава вечерни гимназиални класове. Той дава на учениците си задача да опишат събитие, което е променило живота им и едно от съчиненията го разтърсва — покъртителен, страховит разказ за нощта преди около петдесет години, когато бащата на Хари Данинг се прибира вкъщи и убива майка му, сестра му и брат му с чук. Това есе се оказва повратна точка за Джейк — след като го прочита, неговият живот, както и животът на Хари Данинг преди това, както историята на цяла Америка през 1963 г., се обръща с главата надолу. Малко по-късно неговият приятел Ал, собственик на местна закусвалня, му разкрива една тайна: неговият килер е всъщност портал към миналото, отвеждащ към една конкретна дата през 1958 г. Скоро Ал увлича Джейк в мисията, по която самият той се е вманиачил — да предотврати убийството на Кенеди. Така започва новият живот на Джейк под името Джордж Амбърсън в един различен свят — света на Айк, Кенеди и Елвис, на големите американски коли, на училищните танци по чорапи, за да не се издраска лакирания под на салона и на вездесъщия цигарен дим. От невзрачния малък градец Дери, Мейн (където му се налага да се занимае с проблема на Данинг) до миловидното градче Джоуди, Тексас, където Джейк се влюбва и с това се излага на сериозен риск, всеки обрат неизменно го води към един неуравновесен самотник на име Лий Харви Озуалд и към Далас, където миналото се оказва главоломно напрегнато, а световната историята може напълно да се промени. Пътуването във времето никога не е изглеждало толкова правдоподобно. Нито толкова плашещо.
Странноприемницата беше разположена малко по-навътре от магистралата и беше засенчена не от борове, а от масивни величествени брястове. Не беше точно като да срещнеш динозаври, но почти. Аз ги оглеждах възхитен, докато господин Лицензиран превоз запали поредната цигара.
— Трябва ли ви помощ с чантите, господине?
— Не, ще се оправя.
Разстоянието, навъртяно на брояча му не беше масивно като брястовете, но и така цената беше смешно ниска. Дадох му два долара и поисках само петдесет цента ресто. Това изглежда му се стори напълно достатъчно. Бакшишът щеше да му стигне за пакет Лъки Страйк.
10
Настаних се без проблем (плащане в брой на рецепцията, без нужда от документ за самоличност) и се насладих на дълга дрямка в стаята, където единствената климатична инсталация беше вентилаторът, вграден в рамката на прозореца. Събудих се освежен (хубаво), но после изобщо не успях да мигна през нощта (лошо). След залез по магистралата почти не минаваха коли и тишината беше толкова плътна, че нямаше начин човек да се отпусне. Телевизорът беше настолен, марка Зенит и вероятно тежеше петдесет кила. Над телевизора се подаваше стайната антена, на която беше подпряна бележка: „Моля, настройвайте антената ръчно и не използвайте алуминиево фолио. От управата.“
Имаше три канала. Местния клон на ЕнБиСи се виждаше твърде размазан, колкото и да въртях „ушите“ на антената, а картината на СиБиЕс се въртеше без да се влияе от настройката на вертикалния държач. По ЕйБиСи, който единствено се виждаше кристално ясно, даваха „Животът и легендата за Уаят Ърп“ с Хю Обраян в главната роля. Той тъкмо застреля няколко престъпници и беше прекъснат от реклама за цигари Вайсрой. Стийв Макуин обясни, че Вайсрой имат филтър, като за разсъдлив човек и вкус като за пушач. Докато той си палеше цигарата, аз се смъкнах от леглото и угасих телевизора.
И останах сам със звука на щурците.
Съблякох се по бельо, легнах и се опитах да спя. В мислите ми изплуваха майка ми и баща ми. В момента баща ми трябва да беше на шест години и живееше в О Клер. Майка ми, само на пет, живееше в семейната ферма в Айова, която щеше да изгори до основи след три или четири години. Така семейството й щеше да се премести в Уисконсин и да я приближи до пресечната точка на два живота, които щяха да създадат… ами… мен.
Аз съм луд, мина ми също през ума. Луд и жертва на ужасно сложни халюцинации, докато лежа заключен в някоя лудница някъде. Може би някой лекар ще използва моя случай, за да публикува статия в психиатрично списание. Вместо Мъжът, който мислеше, че жена му е шапка, аз ще да бъда Мъжът, който мислеше, че годината е ’58-ма.
Обаче ми стигаше да прокарам ръка по грапавата покривка на леглото, отметната до мен, и веднага ми ставаше ясно, че всичко е истина. Замислих се за Лий Харви Озуалд, но неговото време още не беше дошло и не той ме изпълваше с тревога в тази мотелска стая, сякаш излязла от музей.
Седнах на края на леглото, отворих куфарчето и извадих мобилния си телефон, играчка на пътника във времето, която нямаше никаква работа тук. Въпреки това, не можех да устоя на изкушението да отворя капачето и да натисна бутона за включване. На екрана, разбира се, веднага се появи „Няма сигнал“ — какво друго можех да очаквам. Пет чертички? Или глас, който ме умолява „Върни се вкъщи, Джейк, преди да причиниш вреди, които няма да можеш да поправиш“? Глупава, суеверна идея. Ако нанесях някаква вреда можех да я поправя. Защото всяко пътуваше изчистваше резултата. Пътуването във времето, така да се каже, имаше вграден бутон за безопасност.
Тази мисъл несъмнено беше успокоителна, но присъствието на такъв телефон в свят, където цветната телевизия е най-голямото технологично постижение на домашната електроника, никак не ме успокояваше. Ако някой го откриеше, нямаше да ме линчуват като еретик, но нищо чудно да ме арестуват и задържат, докато някой от хората на Дж. Едгар Хувър пристигне от Вашингтон, за да ме разпита.
Оставих апарата на леглото и извадих всичките монети от десния си преден джоб. Разделих ги на две купчинки. Всички, които датираха то ’58-ма или преди това, се върнаха в джоба ми. Монетите от бъдещето попаднаха в един плик, който открих в чекмеджето на бюрото (заедно с библията на Гидиън и меню за поръчки от Хай Хат). Облякох се, взех си ключа и излязох от стаята.