Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
В три часа влезе лекарят, който водеше възстановителните процедури, и с помощта на сестрата повдигнаха Рандал от леглото. Двамата го хванаха под ръка и го поведоха към асансьора, после по коридора на приземния етаж, който водеше към физиотерапевтичната зала. Рандал знаеше, че може да върви и без тяхната помощ, но бе имитирал слабост тъкмо за случай като този. В залата го помолиха да се съблече и да легне на ниското легло за масажи. Той напрегна всичките си сили, докато се събличаше, защото знаеше, че трябва да действа бързо. Изчака сестрата да се приближи до него, посегна и я сграбчи за шията. Рефлексите й бяха бързи и тя съумя да стегне двете си ръце върху китките му, но тренировките и опитът му надделяха без особена трудност пред грубата физическа сила. Пръстите му откриха каротидните й артерии, притиснаха ги с вещина и тя мигновено загуби съзнание. Той задържа хватката си няколко секунди, за да се убеди, че не го заблуждава. Лекарят се втурна към него, но Рандал му изсъска:
— Приближиш ли се още само една крачка, ще я убия!
Ръцете му бързо се плъзнаха по безчувственото тяло на жената. Плътта й беше жилеста, без никаква женственост, а гърдите й бяха силно пристегнати, за да не изпъкват под дрехите. Той откри пистолета — малък автоматик, в кобур на кръста й, измъкна го и го насочи срещу лекаря. Пусна тялото на сестрата на пода без никакъв шум и каза:
— Събличай се. Бързо.
Лекарят неохотно започна да сваля дрехите си.
— Достатъчно — каза Рандал, когато лекарят стигна до слиповете. — Задръж си ги, защото ако това подобие на жена тук се съвземе, може да получи инфаркт. А сега се извинявам за нещо, което трябва да ви причиня, но то е за ваше добро.
Рандал пристъпи към изплашения мъж, вдигна пистолета и го стовари върху лявото му слепоочие. Мъжът щеше да дойде на себе си след около час с отвратително главоболие, но поне нямаше да последват санкции. Най-важното беше да не го заподозрат за съучастник. Докато обличаше дрехите на лекаря, Рандал усети огромен прилив на сили. Дълго бе лежал бездеен, но сега адреналинът плъзна по вените му. Знаеше добре, че еуфорията няма да трае дълго, че трябва бързо да си намери някакво безопасно убежище, преди да го е връхлетяла неизбежната умора. За момента обаче се чувстваше превъзходно и готов да се грижи за себе си.
Внимателно отвори вратата и се огледа. Коридорът беше празен, но и от двете му страни се носеха шумове. Той притвори тихо вратата и забърза наляво. При тези обстоятелства кротката походка беше за предпочитане, но той съобрази, че едва ли някой би намерил за странно лекар да тича в болницата. Нямаше да е зле да знае в коя посока се намираше отделението за бърза помощ, и дали бързаше към него, или се отдалечаваше. Свърна във втория проход от дясната страна и скоро стигна входа, описан му от Кучани. Сграбчи дръжката и я дръпна към себе си. Вратата не се помръдна. Опита отново, дърпайки и натискайки, но беше очевидно, че е заключена. Дочу стъпки зад себе си и шум от количка, бутана по коридора. Задъхано смъкна бялата престилка и обви няколко пъти пистолета с нея, долепи дулото до бравата, точно между вратата и касата, и натисна спусъка. Последва приглушен грохот. Куршумът се вряза в бравата. Шумът от количката наближаваше. Той дръпна с всичка сила вратата към себе си, молейки се отвън да няма никого. Плъзна се навън задъхан и полека притвори вратата.
Лъчите на слънцето, вече захлупващо хоризонта, го блъснаха в очите и той ги присви. Беше излязъл откъм западната страна на болницата, обърната към главния път, известен като Паркуей. Бързо се огледа. Наоколо нямаше никого. Той разви пистолета, пъхна го във вътрешния си джоб и захвърли бялата манта. Приглади сакото и притегна вратовръзката. Насочи се към страничната врата, извеждаща към Паркуей, с надеждата, че стражите на пост там ще са по-подозрителни към влизащите, отколкото към излизащите.
Два етажа над него трима мъже бяха застанали на прозореца на един малък офис. Моллата Хасан Табатабаи се обърна към човека от лявата си страна и се усмихна.
— Благодаря ви, доктор Кучани. Всичко мина както беше планирано. Сигурен съм, че синът ви ще бъде пуснат от ареста само след няколко дни. Аз вече разговарях с господин Ладжеварди, революционния прокурор. Моля ви предайте на съпругата си да не се тревожи.