Изгубеният град

дете го е сглобявало в мазето. На дължина е само шест метра и половина, а крилете са осем

метра и трийсет сантиметра. Но този малък комар е бил един от най-смъртоносните самолети

на своето време. Много бърз - летял е с над сто и шейсет километра в час, и е удивително

маневрен. В ръцете на умел пилот е бил изключително ефективна машина за убиване.

Остин се приближи до самолета и прокара ръка по фюзелажа.

- Учуди ме издълженият фюзелаж и ендоплощният дизайн. Когато стане дума за Първата

световна война, обикновено си представям биплани с тъпи носове.

- С основание. Повечето самолети, използвани във войната, са били двуплощници.

Французите са изпреварили другите с разработването на едноплощника. За времето си този

самолет е бил най-модерният в аеродинамично отношение. Основното му предимство пред

бипланите е, че можел да се изкачва по-бързо.

- Имелманът ви беше много красив.

- Мерси - поклони се Гросе. - Понякога не е толкова лесно, колкото изглежда. Това

самолетче тежи по-малко от двеста килограма при пълно натоварване, но двигателят му е

само 6 конски сили. Трудно се управлява и е нужна внимателна ръка - ухили се той. - Един

пилот беше казал, че най-голямата опасност при летенето с този самолет не е въздушният бой,

а кацането. Може би забелязахте, че подходих с висока скорост.

Остин се засмя.

- Имате дарбата да омаловажавате нещата, мосю Гросе. Имах усещането, че ще пробиете

дупка в земята.

- И нямаше да съм първият - още повече се развесели Гросе. - А задачата ми беше доста

проста в сравнение с тази на някогашните му пилоти. Представете си да кацате с крила,

надупчени от куршуми и с разпокъсан плат. А може би и самият вие да сте ранен и отслабнал

от загубата на кръв. Ето това вече си е предизвикателство.

Остин долови нотка на носталгична завист в гласа му. С нежните си черти и тънки мустаци

французинът беше олицетворение на дръзките смелчаци, обстрелвали германските

противовъздушни окопи.

Остин потърси Гросе, директор на музея за въздушно дело, след разговора си с Иън Макдугъл,

и го помоли да погледне снимките на самолета от езерото. Гросе отвърна, че с радост ще

помогне с каквото може. Верен на думата си, той се обади веднага, след като получи

цифровите изображения на имейла си.

- Самолетът ви е раздробен на много части - каза той, - но съм съгласен с мосю Иън, че това

е „Моран-Солние Н” от Първата световна война.

- Боя се, че познанията ми за старите самолети са твърде оскъдни. Можете ли да ми

разкажете повече за него?

- Нещо повече, мога да ви покажа един такъв. Имаме в музея.

След като се регистрира в хотела в Париж, Остин взе скоростния влак, който го отведе до

музея по-бързо, отколкото би стигнал със самолета на Гросе. Музеят беше разположен в

няколко хангара в края на летището на малко повече от сто километра южно от Париж.