Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
просто били прекалено тежки за носене.
Лицето на предната част на шлема беше типично за италианска броня от шестнайсети век.
Майсторите избягвали да гравират бойните шлемове. Те трябвало да бъдат гладки и
заоблени, или с плоскости, от които да рикошират страничните удари. Гравирането можело да
намали ефективността на рикоширащата повърхност. Скай взе ножа за отваряне на писма -
една италианска кама - и я насочи срещу шлема. Въпреки гравюрата металът беше така
обработен, че да отразява ударите.
Скай отново се съсредоточи върху метала. Нищо друго не отличаваше така ясно майсторите на
оръжие един от друг, както обработката на метала. Тя прекара кокалчета по шлема и се чу
ясен, камбанен звън. После проследи с показалец петточковата звезда „с крака”. Обърна
шлема. Погледната от друг ъгъл, фигурата напомняше на падаща звезда. Спомни си меча,
който видя в една английска колекция, изработен от метал от метеорит. Стоманата можеше
да бъде наточена като бръснач. Защо не и шлем? Отбеляза си да се допита до специалист по
металознание.
Разтри уморените си очи и с примирена въздишка протегна ръка към телефона. От другата
страна се чу мъжки глас - дълбок и приятно възпитан.
- Oui. Darnay Antiquites’.
- Шарл, Скай Лабел е.
- О, Скай! - Дарне очевидно се зарадва. - Как си,
скъпа? Как върви работата? Вярно ли е, че си била в Алпите?
- Да, затова ти се обаждам. Открих един стар шлем. Много е особен и бих искала да го
погледнеш. Доста ме озадачи.
- А какво става с прекрасния ти компютър? - под-разни я той.
Дарне и Скай често водеха добронамерени спорове за високотехнологичните методи, които тя
използваше. Той смяташе, че практическият опит, натрупан в постоянния досег с артефактите, е
много по-надежден от всяка база данни. Тя възразяваше, че компютърът й спестява ценно
време.
- Компютърът си е добре - престорено се възмути тя, - прегледах и всички книги в
библиотеката си. Не мога да намеря точен аналог.
- Изненадваш ме! - Дарне познаваше библиотеката на Скай: една от най-богатите, които бе
виждал някога. - С удоволствие ще го погледна. Ела още сега, ако искаш.
-Добре, идвам веднага.
Тя уви шлема в една калъфка от възглавница, сложи го в пазарска торба от „О Прентан” и
тръгна към най-близката станция на метрото. Антикварният магазин на Дарне се намираше на
десния бряг, в една тясна уличка близо до хлебарница, от която се носеше апетитен аромат на
прясно изпечен хляб. На вратата с малки позлатени букви пишеше „Антики”. На витрината бяха
наредени странни, покрити с прах рогове за барут, пистолети кремъклии и ръждясали саби. Не
всеки би стъпил в такъв магазин, но тъкмо това бе и желанието на Дарне.
Когато Скай влезе, камбанката на вратата иззвънтя.
Магазинът беше мрачен и тесен, практически празен с изключение на една ръждива броня и
няколко нап-люти от мухите шкафа с жалки реплики на стари ножове. Плюшената завеса в
дъното на помещението се разтвори и в процепа от светлина се появи жилав мъж, облечен в
черно. Погледна крадешком Скай, премина бързо като сянка край нея, без дума да каже, и
излезе от магазина, затваряйки тихо вратата зад себе си.
От задната стаичка излезе още един мъж: нисък, седемдесетина годишен, напомнящ на стария
киноак-тьор Клод Рейнс. Носеше безупречен тъмносин костюм и стилна вратовръзка от
червена коприна, но би излъчвал същата елегантност и ако беше облечен в работнически
гащеризон. Косата и тънките му мустаци бяха сребристосиви, а в тъмните му очи искреше
интелигентност. Пушеше „Голоаз” с цигаре, което извади от устата си, за да целуне Скай по
двете бузи.
- Много си бърза - отбеляза той с усмивка, - този шлем явно е важна находка.
Тя му върна целувките.
- Ти ще ми кажеш. Кой беше този човек?
- Един от моите.... доставчици.
- На мен ми приличаше на крадец.
По лицето на Дарне пробяга тревога. После се засмя.
- Естествено, той си е такъв.
Дарне обърна табелката на вратата и въведе Скай в кабинета си зад завесата. В рязък контраст
с мърлявия магазин отвън, кабинетът му беше добре осветен, а бюрото и работният му плот -
със съвременен дизайн. На стените бяха закачени различни оръжия, но повечето бяха
незначителни предмети, които продаваше на недотам обиграни колекционери. Най-добро-то
държеше в сейф.
Колкото и да дразнеше Скай по отношение на технологиите, самият той работеше предимно
чрез Интернет и лъскав каталог, който изпращаше на подбран кръг от клиенти и който