Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
за да си съкратят пътя. Но сега, щом зави зад ъгъла, Скай с изненада видя два полицейски
автомобила, които блокираха малката уличка. Пред сградата имаше спрени и други служебни
коли, а около входа се суетяха униформени полицаи.
Внушителен полицай, който явно отговаряше за ограничения достъп, вдигна ръка, за да я спре.
- Съжалявам, мадмоазел, не можете да минете оттук.
- Какво се е случило, мосю?
- Нещастен случай.
- Какъв нещастен случай?
- Не знам, мадмоазел - вдигна рамене той.
Скай извади университетския си пропуск и го размаха под носа му.
- Аз работя тук. Искам да знам какво става и дали ме засяга.
Полицаят погледна снимката и лицето й, после каза:
- По-добре говорете с инспектора. - Той я отведе при мъж в цивилни дрехи, който стоеше
до една от полицейските коли, и разговаряше с двама униформени.
- Тази жена казва, че работи в сградата - обясни полицаят на инспектора, трътлест мъж на
средна възраст с умореното изражение на човек, видял твърде много от грозната страна на
живота.
Той погледна внимателно пропуска й със зачервените си, подпухнали очи и й го върна, като си
отбеляза името и адреса й в бележника си.
- Казвам се Дюбоа. Елате, ако обичате. - Той отвори вратата на полицейската кола, направи
й знак да седне на задната седалка и се настани до нея. - Кога за последен път сте били в
сградата, мадмоазел?
Тя си погледна часовника.
- Преди два-три часа или малко повече.
- Къде бяхте междувременно?
- Аз съм археолог. Занесох един артефакт на специалист по антиките, за да го огледа. След
това се отбих в апартамента си да подремна.
Инспекторът си отбеляза нещо.
- Докато бяхте в сградата, забелязахте ли някого или нещо, което да ви направи особено
впечатление?
- Не. Всичко си беше както обикновено. Бихте ли ми казали какво е станало?
- Имало е стрелба. Убит е човек. Познавахте ли мосю Рено?
- Рено?! Разбира се! Той беше ръководителят на катедрата ми. Казвате, че е мъртъв?
Дюбоа кимна.
- Застрелян от неизвестен нападател. Кога за последен път видяхте мосю Рено?
- Когато дойдох на работа около девет сутринта. Засякохме се в асансьора. Моят кабинет е
под неговия. Казахме си „добро утро” и всеки продължи по пътя си.
Скай се надяваше лекото премълчаване на истината да не си проличи по лицето й. Всъщност,
когато сутринта поздрави Рено, той просто я изгледа ядно, без да отговори.
- Имате ли представа кой би искал да нарани мосю Рено?
Тя се поколеба. Предположи, че изражението на инспектора, напомнящо на басет, е само
маска, предразполагаща заподозрените към необмислени уличаващи твърдения. Ако беше
разговарял и с други служители, най-вероятно беше научил, че всъщност цялата катедра мрази
Рено. Кажеше ли нещо различно, той щеше да се запита защо лъже.
- Мосю Рено беше противоречива фигура в катедрата - отговори тя след малко. - Мнозина
не одобряваха начина, по който я управляваше.
- А вие, мадмоазел? Вие одобрявахте ли?
- Аз бях една от тези, които смятаха, че не е подходящ за поста.
Лейтенантът се усмихна за първи път.
- Много дипломатичен отговор, мадмоазел. Може ли да попитам къде сте били по време на
отсъствието си от сградата?
Скай му даде името на Дарне и адреса на антикварния магазин, както и домашния си адрес,
които той старателно записа, уверявайки я, че това е рутинна процедура. След това слезе от
колата, задържа вратата и й подаде визитната си картичка.
- Благодаря ви, мадмоазел Лабел. Моля ви, обадете ми се, ако се сетите за нещо във връзка
със случая.
- Да, разбира се. Искам да ви помоля за услуга, лейтенант. Може ли да се кача до кабинета
си на втория етаж?
Той помисли за момент.
- Да, но нека ви придружи някой от хората ми.
Инспектор Дюбоа повика полицая, който пръв спря
Скай, и му нареди да я преведе през кордона. На местопрестъплението като че ли се беше
събрала цялата полиция на Париж. Рено беше негодник, но беше известна личност в
университета и убийството му със сигурност щеше да предизвика сензация.
Вътре в сградата работеха още полицаи и техници. Служителите от съдебна медицина сваляха
отпечатъци, фотографите бързаха насам-натам и щракаха с апаратите си. Скай се насочи към
кабинета си на втория етаж, следвана от полицая. Влезе вътре и се огледа. Въпреки че
всичките й мебели и книжа си бяха на мястото, тя изпита странното чувство, че нещо не е
наред.
Огледа стаята и се приближи до бюрото. Беше изключително педантична по отношение на