Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
работата си. Преди да излезе, беше подредила справочниците, статиите и папките си с точност
до милиметър. Сега краищата им бяха омачкани, сякаш някой набързо ги беше прелиствал.
Някой беше пипал бюрото й!
- Мадмоазел?
Полицаят я гледаше странно и тя осъзна, че стои, вперила празен поглед пред себе си. Кимна,
отвори чекмеджето и извади една папка. Пъхна я под ръка, без да погледне какво има в нея.
- Готова съм - каза тя с насилена усмивка.
Овладя желанието си да избяга от кабинета и се
постара да върви с нормалната си походка, но краката й бяха като от олово. Спокойната й
външност не издаваше ускорения пулс, който отекваше чак в ушите й.
Мислеше си, че може би същата ръка, която е ровила в нещата й, е убила Рено.
Полицаят я изпрати до огражденията пред сградата. Тя му благодари и се прибра у дома
замаяна. Пресичаше, без да се оглежда, което в Париж е равносилно на опит за самоубийство.
Изобщо не забелязваше нито скърцащите спирачки, нито какофонията от клаксони и ругатни.
Когато сви зад ъгъла на тясната уличка, в която се намираше апартаментът й, паниката й
поутихна. Зачуди се дали постъпи правилно, като не каза на инспектор Дюбоа, че някой е
претърсвал кабинета й, но си представи как той веднага вписва лудата параноич-ка в списъка
със заподозрени.
Скай живееше на улица „Муфтар”, в края на Латинския квартал, в сграда от деветнайсети век с
мансарден покрив. Харесваше й оживеният район с множеството магазини, ресторанти и
улични музиканти. Старовремската къща беше превърната в кооперация от три апартамента.
Този на Скай се намираше на третия етаж, а от балкончето с парапети от ковано желязо се
откриваше гледка към живота на улицата и комините на цял Париж. Тя изтича нагоре по
стълбите. Когато отвори вратата, я обзе облекчение. В апартамента си се чувстваше в
безопасност, но това продължи, само докато влезе в дневната. Не повярва на очите си.
Стаята изглеждаше така, сякаш беше паднала бомба. По пода бяха разхвърляни столове и
възглавнички. Списанията от масичката бяха съборени на земята. Книгите бяха извадени от
рафтовете и пръснати в безпорядък. В кухнята положението беше още по-зле. Шкафовете зееха
отворени, а подът беше покрит с
изпочупени чаши и чинии. Тя като насън влезе в спалнята. Чекмеджетата бяха извадени, а
съдържанието им разпиляно навсякъде. Покривката на леглото и чаршафите бяха смъкнати, а
матракът беше разпорен.
Върна се в дневната и се загледа в хаоса. Трепереше от ярост заради посегателството върху
личното й пространство. Чувстваше се като изнасилена. Гневът й отстъпи място на страха,
когато осъзна, че човекът, опустошил апартамента, може все още да е тук. Не беше проверила
банята. Грабна ръжена от камината и вперила очи във вратата на банята, заотстъпва към
входната врата.
Подът зад гърба й изскърца.
Тя се завъртя рязко, вдигнала ръжена над главата си.
- Здравей - каза Кърт Остин с разширени от изумление очи.
Тя едва не припадна и пусна ръжена.
-Извинявай!
- Ти извинявай, че те уплаших. Вратата беше отворена и затова влязох. - После забеляза
побледнялото й лице. - Добре ли си?
- Щом си тук, да!
Остин огледа стаята.
- Не знаех, че през Париж е минало торнадо.
- Мисля, че го е направил човекът, който е убил и Рено.
- Рено? Не се ли казваше така колегата ти, който беше с теб под ледника?
- Точно така! Застреляли са го в кабинета му.
Остин стисна зъби.
- Провери ли другите стаи?
- Да, с изключение на банята. И в килерите не съм поглеждала.
Остин взе ръжена от ръцете й.
- За всеки случай.
Той влезе в банята и след минута излезе.
- Пушиш ли?
- Отказах ги преди много години. Защо?
- Права си била да се тревожиш. - Той й подаде фас от цигара. - Намерих цял куп във ваната.
Някой те е чакал да се прибереш.
Тя потрепери.
- Защо си е тръгнал?
- Не знам, но имаш късмет. Кажи ми сега за Рено.
Разчистиха дивана и Скай му разказа за посещението си в сградата на университета.
- Луда ли съм, че правя връзка между тази бъркотия и претърсването на кабинета ми и
убийството на Рено?
- Щеше да си луда, ако не правеше такава връзка. Липсва ли нещо?
Тя се огледа и поклати глава.
- Не мога да кажа.
Погледът й попадна върху телефонния секретар.
- Странно. Когато излязох от апартамента, имах две съобщения. Сега са четири.