Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
По лицето му премина сянка.
- Скъпо момиче, тук има нещо повече от това, което вижда окото. Някой е бил готов да убие
за него. Явно е много ценен. Трябва да бъдем изключително предпазливи. Някой знае ли, че е
у теб?
- Кърт Остин, човекът от НАМПД, за когото ти разказах. На него може да се вярва. Някои от
хората, които бяха в пещерата и Рено.
- Ах, Рено. Това не е добре. Той ще иска да си го върне.
В тъмните й очи проблесна гняв.
- Само през трупа ми! - тя се усмихна нервно, осъзнавайки смисъла на собствените си думи.
- Мога да го заблудя, да му кажа, че съм го оставила за металургична експертиза.
Телефонът на Дарне иззвъня.
- Ще говорим по-късно пак.
Скай излезе от магазина и тръгна към апартамента си, вместо към кабинета. Искаше да
провери телефонния си секретар. Надяваше се Остин да се е обаждал. Разговорът с Дарне я
разтревожи. Имаше чувството, че опасността дебне наблизо. Гласът на Остин щеше да я
успокои. Когато се прибра, веднага прослуша съобщенията, но Кърт не се беше обаждал.
Беше изморена. Легна на дивана с модно списание
в ръка, надявайки се да си почине, преди да се върне в кабинета. След няколко минути
списанието падна от ръцете й и тя потъна в дълбок сън.
Нямаше да спи толкова спокойно, ако знаеше какво й готви Огюст Рено. Той седеше в кабинета
си, обзет от опасна ярост, свел глава над бюрото си и допълващ списък с оплаквания срещу
Скай Лабел. Ръката му се оправяше, но гордостта му бе смъртно ранена.
Цялата му воля за мъст бе съсредоточена върху невинната жена. Беше готов да дръпне всички
политически конци, с които разполагаше, да се обади на всички, които му дължаха някаква
услуга, за да съсипе кариерата й, както и тази на всеки, който проявеше дори най-лека
дружелюбност към нея. Тя го унижи пред други хора и се отнесе пренебрежително към
авторитета му. Не обърна внимание на нареждането му да остави шлема. Ако зависеше от
него, би я изхвърлил от Сорбоната веднага. О, щеше да види тази жена! Щеше да го моли за
милост! Представяше си се като Създателя в една от онези ренесансови картини, в които Бог
пропъжда Адам и Ева от Райската градина.
Тази сутрин срещна Скай в асансьора. Тя му каза „добро утро” и му се усмихна, с което само
разпали гнева му още повече. Успя да се овладее, но сега го изливаше в списъка с жалби.
Тъкмо твореше подробно описание на ниския й морал, когато чу шумолене пред бюрото си.
Реши, че е асистентът му.
Без да вдига поглед от листа, каза:
-Да?
Понеже не получи отговор, той вдигна очи и замръзна. В стола пред него седеше едрият мъж с
бледо лице, който го нападна под ледника.
Рено беше свикнал да оцелява. Престори се, че не п0знава госта си.
- С какво мога да ви помогна? - прокашля се той.
- Не ме ли познавате?
- Не мисля. Имате работа с университета ли?
- Не, имам работа с вас
Сърцето на Рено се сви.
- Убеден съм, че грешите.
- Даваха ви по телевизията - каза мъжът.
Още преди да се върне в Париж, Рено се беше обадил на любим свой телевизионен репортер.
Даде интервю, в което си присвояваше откритието на Ледения човек, както и успеха на
спасителната операция.
- Да, гледахте ли интервюто?
- Казахте на репортера, че вие сте открили предметите под ледника. Единият беше сейфът.
Какви са били другите предмети?
- Имаше само още един шлем. Очевидно доста стар.
- Къде е този шлем сега?
- Мислех, че е останал в пещерата. Но се оказа, че една жена го е изнесла оттам.
- Коя е тази жена?
В ума на Рено проблесна коварна мисъл. Може би този кретен щеше да го остави на мира, ако
има по-изкусителна жертва. Щеше да се отърве едновременно и от него, и от Скай.
- Казва се Скай Лабел. Археолог е. Искате ли името и телефона й? - Той се пресегна да вземе
указателя на факултета и го разгърна. - Кабинетът й е точно под моя. Вътрешният й номер е 26.
Каквото и да направите с нея, аз няма да възразя. - Трудно прикриваше радостта си. Какво ли
не би дал да види физиономията й, когато този откачалник се появи на прага й!
Мъжът бавно се изправи. Хубаво, значи си тръгва.
- Още нещо? - попита Рено с великодушна усмивка. Едрият мъж също се усмихна.
От палтото си извади пистолет двайсет и втори калибър със заглушител.
- Да. Искам да умреш!
Пистолетът се изкашля само веднъж. На челото на Рено се появи кръгла червена дупка. Той
падна по очи върху бюрото, със замръзнала усмивка на лицето.
Мъжът взе указателя, прибра го в джоба и без да поглежда назад, напусна кабинета така тихо,