Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
Маико бе отличничка в училище, спечели стипендия за колеж и се изнесе от къщи. Баща й се отказа от нея. Забрани на майка й да я вижда. Но тя, разбира се, пренебрегна заповедта му. Пет години Ери и Маи се срещаха тайно винаги когато имаха възможност. Маи отиде на погребението на баща си само за да подкрепи майка си. Учуди се на хладнокръвието си, докато спускаха ковчега му в земята. Дори не изпита облекчение — отдавна беше надживяла всичко това.
Забременя в колежа и сигурно това също беше част от бунта й. Бащата на детето й така и не разбра каква роля е изиграл в живота й. Бунтарската й натура й даде сили да задържи детето, да роди дъщеря си Грета и да продължи да учи. Завърши първа по успех във випуска.
След това настъпи най-трудната част, която бе продължила до скоро. След като защити докторска степен, Маико започна работа в НАСА и се издигна в йерархията. Докато навърши 32 години, вече бе летяла като командир на мисия на „Дискавъри“. Ставаше все по-добър астронавт, но в личния живот не й вървеше. Омъжи се и се разведе. Откри, че е жертвала прекалено много, за да постигне целите си, и вече трудно може да постигне баланс между семейството и работата. Грета започна да се отчуждава от нея, когато навлезе в пубертета. Маи рядко я виждаше, а когато се събираха, едва разменяха по някоя дума.
На вратата леко се почука и млада жена надникна в стаята. Имаше игрива физиономия, гъста черна коса и прекалено много грим. Известно време гледаше стреснато.
— Мамо.
Маи стана и отиде да прегърне дъщеря си. Момичето стоеше като истукан и Маи се отдръпна.
— Виждам, че и ти се радваш да ме видиш — каза тя по-скоро тъжно, отколкото саркастично.
Момичето дъвчеше дъвка. Сви рамене.
— Мислех, че не ти пука за мен.
— Какво значи това?
Грета пак сви рамене.
— Как дойде?
— Татко ме докара.
Отидоха до леглото и Грета попита:
— Защо си тук?
— Тя ми е майка. Ти какво очакваше?
— Мислех, че си прекалено заета да си играеш на космонавт.
Маи я изгледа ядосано.
— Ако си дошла да ме обиждаш, по-добре се връщай при втория си баща.
Настъпи болезнено мълчание.
— Виж… — започна Маи.
— Не си прави труда, мамо. Ние сме такова клише — отчуждени майка и дъщеря, които се събират заради болната баба.
— Защо, ти… — Маи се изправи, на лицето й бе изписан гняв. Изпод левия й ръкав нещо изписука. Тя инстинктивно оголи ръката си. На китката й имаше метална гривна с екран с висока резолюция, който светна като фар в тъмната стая. На него се появи лице.
— Какво е това, по дяволите? — възкликна Грета.
Маи не й обърна внимание и направи върховно усилие да се овладее.
— Марк, каква приятна изненада.
— Извинявай, Маи. Не биваше да те безпокоя, но…
— Какво е станало?
— Две бомби са избухнали в конферентен комплекс в центъра на Лос Анджелис.
— Но ние още не сме готови.
— Готови сме… отпреди три минути.
Маи преглътна с мъка.
— Добре.
— Имаме нужда от теб.
Тя се извърна от екрана и забеляза шока на лицето на дъщеря си, след това усети как момичето потъна в някаква друга дълбока емоция. Каква беше тя? Тъга? Презрение? Съжаление? Обърна се към малкото екранче и кимна.
37.
Противопожарна команда 9, Лос Анджелис
Капитан Джеймс Макнали беше на петдесет и девет години. Той бе в един от първите камиони, които пристигнаха пред Световния търговски център на 11 септември 2001 година, и в онзи ден видя как загинаха десетки негови колеги. Година по-късно се пенсионира и се премести в Лос Анджелис с болната си жена инвалид, Джералдин. Но скуката на ранното пенсиониране го убиваше, затова започна работа като пожарникар в Лос Анджелис. Отначало само като инструктор, но не можа да устои на миризмата на пожара и битката между човека и стихията.
Получиха обаждането в 7:22 вечерта и тръгнаха само след деветдесет секунди. Колите форсираха през портала на Девета противопожарна команда и излязоха на Седма източна улица. Намираха се в сърцето на Скид Роу, един от най-бедните и опасни квартали в Лос Анджелис. Дори толкова рано вечерта там вече ставаше страшничко. Пожарникарите от Девета команда бяха най-заетите в цялата страна, имаха между петдесет и шейсет инцидента на ден, от които само няколко бяха пожари. Те бяха последната надежда за много хора, прибираха наркомани, караха пребити деца в болницата, след като полицаите вдигнеха ръце или тръгваха по по-важни дела.