Лукс и грях
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-27-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лукс и грях». Краткое содержание книги:
Спенсър без свян пожелава гаджето на ближния си (на собствената си сестра, всъщност), Ариа ловко завърта любовна афера с учителя по английски (току-що го арестуваха в леглото!), Хана използва някои отвратителни трикове, за да се превърне в неотразима красавица, а Емили направо си губи ума по новото момиче (!) в училище… Какви палавници, а? Но — о, вие още нищо не знаете! Още от седми клас сладураните крият една ужасна тайна, която смятат за погребана навеки. У-упс… голяма грешка! Внимавай какво приказваш и дори какво си мислиш, защото не знаеш какви сили ще предизвикаш да го извадят наяве! Като казахме „погребана“ тайна — не подозирахме, че някой наистина ще бъде погребан най-неочаквано…
В един прекрасен ден четирите сладурани започват да получават странни SMS съобщения — всъщност заплашителни послания, подписани от някой неизвестен, с мистериозния инициал „А“. Възможно ли е „А“ да е Аписън — суперпопулярното момиче, изчезнало преди три години? Алисън — мразената и обожавана тяхна най-добра приятелка, техният идол и обект на ужасна завист, техният властелин и низвергнат кумир? Алисън, която знае всичко за всяка от тях… Тръпки да те побият — Алисън я няма, но посланията те карат да мислиш, че тя те наблюдава отнякъде всеки божи ден, всеки миг, дори когато се криеш в собствените си мисли! Реалността крещи, че това е невъзможно. Но ако „А“ не е Алисън, тогава кой е? И как би могъл да знае толкова много за лошите момичета, каквито са били, и за още по-лошите момичета, каквито са станали? Внезапно техните тайни — и най-голямата, и най-малката, дори най-дълбоко заровената — са заплашени да изплуват. Изведнъж се оказва, че в солидния Роузууд вече няма нищо сигурно, а образцовите момичета са малки, сладки — и ужасни — лъжкини. И ще си плащат скъпо за всичко. А това е само началото…
Не беше момиче, което умее да се преструва. Но значеше ли това, че иска да се разделят? Трудно е да вземеш подобно решение за момче, което стои на два метра от теб в твоя коридор.
Сестра й Каролин, която плуваше в съседния коридор, я докосна по рамото.
— Всичко наред ли е?
— Да — промърмори Емили.
— Окей. — Каролин имаше вид на човек, който иска да каже още нещо. След вчерашното пътешествие с Мая, Емили й бе оставила Волвото на паркинга буквално секунди преди сестра й да излезе от тренировка. Когато Каролин я бе попитала къде е била, тя й каза същата лъжа, която бе повторила днес пред Бен. Изглежда сестра й повярва въпреки влажната коса и странния звук, който колата издаваше само когато се охлаждаше след шофиране.
Макар сестрите да си приличаха — и двете имаха лунички по носовете и изтощени от боядисване червеникаво кестеняви коси, при това им се налагаше да слагат по повечко спирала с удължител заради късите прави мигли — и макар да деляха една и съща стая, те не бяха близки. Каролин беше тиха, скромна и послушна, и въпреки че Емили също бе такава, разликата се състоеше в това, че Каролин като че ли бе напълно удовлетворена от живота си.
Треньор Лорън наду свирката си.
— Време е за ритане! Равнис!
Плувците се наредиха в редица от най-бавни към най-бързи с кикбордове пред себе си. Бен стоеше пред Емили. Погледна я и изви едната си вежда въпросително.
— Не мога да дойда довечера — рече тя тихо, тъй че да не я чуят другите момчета, които се бяха скупчили зад нея и се присмиваха на изкуствения тен на Джема Кърън, който се бе развалил от водата. — Съжалявам.
Устата на Бен се превърна в тънка черта.
— Ясно. Сякаш пък това е изненада. — След което, когато треньорката изсвири отново, той се оттласна и започна да упражнява удари с крака за „делфин“. Изпълнена с някакво неприятно чувство, Емили изчака да чуе следващия сигнал и го последва.
Докато плуваше, тя се взираше в ритмично движещите се крака на гаджето си. Толкова беше дразнещо, че носеше шапка за плуване над толкова къса коса. А преди състезания ставаше истински педант — избръсваше всяко косъмче по тялото си, в това число ръцете и краката. В момента ритниците му вдигаха прекалено големи пръски, които отиваха право в лицето й. Тя ядно изгледа главата му, която се подаваше над водата и заплува по-бързо.
Въпреки че бе тръгнала пет секунди след него, Емили достигна до отсрещната стена почти едновременно с Бен. Той се обърна към нея раздразнено. Етикетът на отбора по плуване изискваше, независимо от това колко си добър, да пуснеш пред себе си онзи, който те е настигнал. Но той просто се оттласна от стената.
— Бен! — извика тя след него, а раздразнението пролича в гласа й.
Той спря и се обърна.
— Какво?
— Пусни ме да мина пред теб.
Той завъртя очи и отново се гмурна.
Емили се отблъсна от стената и заплува яростно, докато се изравни с него. На отсрещната стена той отново я изгледа.
— Ще спреш ли да ми ходиш по задника? — сопна се Бен. Всъщност буквално й се развика.
Емили избухна в смях.
— Ти трябваше да ме пропуснеш!
— Може би ако не беше тръгнала заедно с мен, нямаше да пристигнем заедно!
Тя изкриви устни подигравателно.
— Какво да се прави като съм по-бърза от теб.
Ченето му увисна. Опа.
Емили облиза устни.
— Бен…
— Не. — Той вдигна ръка. — Просто плувай, ама много бързо. Окей? — Хвърли очилата си на платформата. Те отскочиха и се приземиха обратно във водата, като минаха на косъм от петнистото рамо на Джема.
— Бен…
Той я изгледа с яд, след което се обърна и излезе от басейна.
— Майната му!
Емили проследи с поглед как той разярено отвори вратата на мъжката съблекалня.
Тя тръсна глава, гледайки как вратата остана да се люшка назад–напред на пантите си. После си спомни онова, което Мая бе казала вчера.
— Майка му зайка — произнесе тя тихо и се усмихна.
16.
Никога не се отзовавай на покана без обратен адрес
— Какво реши, идваш ли довечера? — Хана премести джиесема на другото си ухо и зачака отговора на Шон.
Беше четвъртък след училище. Двете с Мона се бяха видели за по едно бързо капучино в кампуса, но Мона трябваше да си тръгне рано, защото тренираше за голф турнира за майки и дъщери, който предстоеше през уикенда. Сега Хана седеше на верандата, говореше с Шон и гледаше как шестгодишните близнаци на съседите рисуват удивително точни анатомически рисунки на голи момчета по алеята пред къщата им.