Лукс и грях
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-27-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лукс и грях». Краткое содержание книги:
Спенсър без свян пожелава гаджето на ближния си (на собствената си сестра, всъщност), Ариа ловко завърта любовна афера с учителя по английски (току-що го арестуваха в леглото!), Хана използва някои отвратителни трикове, за да се превърне в неотразима красавица, а Емили направо си губи ума по новото момиче (!) в училище… Какви палавници, а? Но — о, вие още нищо не знаете! Още от седми клас сладураните крият една ужасна тайна, която смятат за погребана навеки. У-упс… голяма грешка! Внимавай какво приказваш и дори какво си мислиш, защото не знаеш какви сили ще предизвикаш да го извадят наяве! Като казахме „погребана“ тайна — не подозирахме, че някой наистина ще бъде погребан най-неочаквано…
В един прекрасен ден четирите сладурани започват да получават странни SMS съобщения — всъщност заплашителни послания, подписани от някой неизвестен, с мистериозния инициал „А“. Възможно ли е „А“ да е Аписън — суперпопулярното момиче, изчезнало преди три години? Алисън — мразената и обожавана тяхна най-добра приятелка, техният идол и обект на ужасна завист, техният властелин и низвергнат кумир? Алисън, която знае всичко за всяка от тях… Тръпки да те побият — Алисън я няма, но посланията те карат да мислиш, че тя те наблюдава отнякъде всеки божи ден, всеки миг, дори когато се криеш в собствените си мисли! Реалността крещи, че това е невъзможно. Но ако „А“ не е Алисън, тогава кой е? И как би могъл да знае толкова много за лошите момичета, каквито са били, и за още по-лошите момичета, каквито са станали? Внезапно техните тайни — и най-голямата, и най-малката, дори най-дълбоко заровената — са заплашени да изплуват. Изведнъж се оказва, че в солидния Роузууд вече няма нищо сигурно, а образцовите момичета са малки, сладки — и ужасни — лъжкини. И ще си плащат скъпо за всичко. А това е само началото…
Докато съучениците й се събираха за часа по английски — повечето момчета с тридневни подобия на бради, а момичетата обути със сандали на платформи и гривни, изкопирани от стила на Хана и Мона — Ард за пиесата „В очакване на Годо“. Тя обожаваше устните доклади — имаше перфектния секси дрезгав глас за такива случаи — а освен това по случайност познаваше творбата много добре. Веднъж бе прекарала цяла неделя в един бар в Рейкявик в разпалени спорове по темата с един двойник на Ейдриън Броуди… като между временно пиеше мартини с ябълкова водка и оставяше краката му да се докосват и отъркват в нейните под масата. Тъй че днешният ден бе не просто идеален, за да се превърне тя в топ-ученичка, но и да покаже на всички колко е готина Исландската Ариа.
Езра влезе в стаята, косата му бе леко разрошена, а видът му беше на човек, който е чел цял ден, но преди всичко, изглеждаше… апетитно. Той плесна с ръце.
— Здравейте, ученици. Днес имаме доста работа, така че запазете тишина.
Хана Марин се обърна и намигна на Ариа.
— Според теб с какво бельо е?
Тя й се усмихна вяло — раирани памучни боксерки, много ясно, — след което отново прехвърли вниманието си върху Езра.
— И така — казваше той, — всички прочетохте произведението, нали? И всички сте се подготвили с доклад? Кой иска да говори пръв?
Ръката на Ариа мигновено се вдигна. Той й кимна да излезе пред класа. Тя се качи на подиума в предния край на стаята, разпиля черната си коса по раменете, така че да изглежда още по-разкошна и се увери, че кораловата й огърлица не е закрита от яката на ризата. След това бързо прочете първите няколко въвеждащи в темата изречения от бележките си.
— Миналата година присъствах на пиесата „В очакване на Годо“ в Париж — започна тя.
С периферното си зрение забеляза как Езра едва доловимо повдигна вежди.
— Театърът бе малка сграда на брега на Сена. Въздухът беше напоен с мириса на кифличките със сирене, които някой печеше в съседната къща. — Тя направи пауза. — Просто си представете сцената: голяма опашка от хора, чакащи да влязат в салона, една жена тегли каишките на двата си малки пудела, снагата на Айфеловата кула се извисява в далечината.
Вдигна очи за миг. Всички изглеждаха хипнотизирани!
— Чувствах енергията, възбудата, страстта наоколо. И те не бяха само заради бирата, която можеше да си купи всеки — дори малкият ми брат — добави тя.
— Много яко! — възкликна Ноъл Кан.
Ариа се усмихна.
— Столовете бяха пурпурни, от най-мекото кадифе, и миришеха на онова френско масло, което е толкова по-сладко от нашето. Тъкмо то прави техните сладкиши толкова вкусни.
— Ариа — намеси се Езра.
— Това масло може да направи дори и escargot17 вкусни!
— Ариа!
Тя спря. Езра се облегна на дъската с ръце, скръстени над униформения му блейзър.
— Да? — усмихна му се Ариа.
— Налага се да те помоля да приключиш.
— Но… аз не съм стигнала и до половината!
— Виж, искам по-малко подробности за плюшени кресла и тестени сладкиши, и повече за самата пиеса.
През класа премина сподавен кикот. Ариа се оттегли на мястото си и седна. Нима не разбираше, че тя създава атмосфера?
Ноъл Кан вдигна ръка.
— Ноъл? — погледна го Езра. — Ти ли искаш да си следващият?
— Не — отвърна Ноъл. Останалите се разсмяха. — Исках само да кажа, че според мен докладът на Ариа беше добър. На мен ми хареса.
— Благодаря — тихо каза Ариа.
Ноъл се завъртя към нея.
— Наистина ли няма долна граница за алкохола?
— На практика не.
— Тази зима може би ще ходя с нашите в Италия.
— Италия е невероятна страна. Ще се влюбиш в нея!
— Вие двамата ще приключите ли този разговор? — вдигна вежди Езра. После измери Ноъл с раздразнен поглед.
Ариа заби лакираните си в ярко розово нокти в дървения плот на чина си.
Ноъл отново се обърна към нея.
— Имат ли абсент? — прошепна той.
Тя кимна, изненадана, че Ноъл изобщо е чувал за абсент.
— Господин Кан! — намеси се Езра строго. Малко прекалено строго. — Достатъчно.
Ревност ли се долавяше в тона му?
— Боже мой! — обади се Хана. — Какво ли му е влязло в гащите този път?
17
Охлюви (фр.) — Б.пр.