Лукс и грях
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-27-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лукс и грях». Краткое содержание книги:
Спенсър без свян пожелава гаджето на ближния си (на собствената си сестра, всъщност), Ариа ловко завърта любовна афера с учителя по английски (току-що го арестуваха в леглото!), Хана използва някои отвратителни трикове, за да се превърне в неотразима красавица, а Емили направо си губи ума по новото момиче (!) в училище… Какви палавници, а? Но — о, вие още нищо не знаете! Още от седми клас сладураните крият една ужасна тайна, която смятат за погребана навеки. У-упс… голяма грешка! Внимавай какво приказваш и дори какво си мислиш, защото не знаеш какви сили ще предизвикаш да го извадят наяве! Като казахме „погребана“ тайна — не подозирахме, че някой наистина ще бъде погребан най-неочаквано…
В един прекрасен ден четирите сладурани започват да получават странни SMS съобщения — всъщност заплашителни послания, подписани от някой неизвестен, с мистериозния инициал „А“. Възможно ли е „А“ да е Аписън — суперпопулярното момиче, изчезнало преди три години? Алисън — мразената и обожавана тяхна най-добра приятелка, техният идол и обект на ужасна завист, техният властелин и низвергнат кумир? Алисън, която знае всичко за всяка от тях… Тръпки да те побият — Алисън я няма, но посланията те карат да мислиш, че тя те наблюдава отнякъде всеки божи ден, всеки миг, дори когато се криеш в собствените си мисли! Реалността крещи, че това е невъзможно. Но ако „А“ не е Алисън, тогава кой е? И как би могъл да знае толкова много за лошите момичета, каквито са били, и за още по-лошите момичета, каквито са станали? Внезапно техните тайни — и най-голямата, и най-малката, дори най-дълбоко заровената — са заплашени да изплуват. Изведнъж се оказва, че в солидния Роузууд вече няма нищо сигурно, а образцовите момичета са малки, сладки — и ужасни — лъжкини. И ще си плащат скъпо за всичко. А това е само началото…
Спенсър го погледна неразбиращо, след което изведнъж си спомни: партито на Ноъл Кан. Беше ходила миналата година. Младежите си устройваха състезание по най-бързо пиене на бира, а момичетата без изключение изневеряваха на гаджетата си. Тази година едва ли щеше да е по-различно. А и нима Андрю наистина вярваше, че ще се качи с него в „Мини купър“-а му? Щяха ли изобщо да се поберат двамата?
— Едва ли — рече тя накрая.
Лицето му посърна.
— Е да, предполагам, че си заета.
Спенсър сбърчи чело.
— Какво трябваше да означава това?
Той сви рамене.
— Изглежда имаш доста неща на главата. Сестра ти си е у вас, нали?
Спенсър се облегна назад в стола и захапа долната си устна.
— Да, върна се вчера вечерта. Ти откъде…
Тя се спря. Един момент. Андрю постоянно караше нагоре-надолу по нейната улица. Беше го видяла и вчера, докато взимаше изпитните резултати от пощенската кутия…
Тя преглътна с мъка. Сега като си помислеше, може и да беше видяла малката му черна кола в деня, когато двамата с Рен бяха заедно в джакузито. Явно Андрю много често минаваше край дома й, щом знаеше, че Мелиса се е прибрала. Ами ако… ами ако той бе човекът, който се навърташе наоколо и я шпионираше? Ами ако точно Андрю беше написал онзи имейл? Той беше толкова нахъсан за успех, че подобна вероятност не биваше да се изключва. Нима изпращането на заплашителни съобщения не беше добър начин да го изхвърлиш от играта и да улесниш преизбирането си за отговорник на класа догодина? Или, още по-добре, да елиминираш конкуренцията за златен медал? Ами дългата руса коса! Може би тъкмо него бе видяла на прозореца на Али!
Невероятно! Спенсър измери Андрю с потресен поглед.
— Нещо не е наред ли? — попита той. Изглеждаше загрижен.
— Трябва да тръгвам. — Тя събра учебниците си и излетя от читалнята.
— Почакай — извика Андрю след нея.
Тя продължаваше да върви. Но докато отваряше вратата, осъзна, че не е вбесена. Разбира се, беше странно, че момчето я шпионираше, но ако той беше А, то Спенсър бе в безопасност. Каквото и да знаеше Андрю за нея, то беше нищо… нищо… в сравнение с онова, което знаеше Алисън.
Тъкмо навлизаше в общата част, когато се сблъска с Емили Фийлдс.
— Хей — кимна й Емили. По лицето й премина неспокойна сянка.
Спенсър кимна в отговор.
Емили премести раницата на другото си рамо. Спенсър отметна бретона от очите си. Кога за последен път бяха разговаряли?
— Доста студеничко стана, а? — каза Емили.
Тя кимна:
— Наистина.
Другото момиче се усмихна по начин, който показваше, че не знае какво повече да каже. В този момент Трейси Рейд, съотборничка от плувния тим, дръпна Емили за ръката.
— До кога е срокът за заплащане на банските костюми?
Докато Емили й отговаряше, Спенсър изтръска няколко несъществуващи прашинки от блейзъра си и се запита дали трябва просто да отмине, или да изчака и да каже довиждане. В този момент нещо върху китката на някогашната й приятелка привлече погледа й. Емили все още носеше синята си плетена гривничка от шести клас. Алисън бе направила такива за всички тях след инцидента — онази история с Джена.
Отначало имаха намерение да хванат брата на Джена, Тоби; беше замислено просто като шега. След като петте момичета го планираха, Али пресече улицата, за да наблюдава прозореца на Тоби и после се случи нещо… ужасяващо… с Джена.
Когато линейката потегляше от дома на Джена, Спенсър научи за злополуката — нещо, което нито едно от останалите момичета така и не узна: Тоби бе видял Али, но Али също беше видяла как Тоби прави нещо точно толкова лошо. Той не можеше да я натопи, защото иначе тя щеше да го издаде на свой ред.
Не след дълго Али направи за всяка от тях гривнички, които да им напомнят, че ще са най-добри приятелки завинаги и че сега, след като споделяха такава тайна, трябваше да се грижат една за друга завинаги. Спенсър чакаше Али да разкаже на останалите, че е била видяна, но тя така и не го направи.
Когато полицаите разпитваха Спенсър след изчезването на Али, я попитаха дали Алисън е имала врагове, някой, който да я е мразел толкова силно, че да е искал да я нарани. Спенсър каза, че Али е популярно момиче и като такова е имала доста завистници.
Това, естествено, бе брутална лъжа. Имаше хора, които я ненавиждаха и Спенсър знаеше, че трябва да каже на ченгетата за това, което Али знаеше за инцидента с Джена… че може би Тоби искаше да нарани Али…, но как би могла да разкаже всичко това, без после да обясни защо? Спенсър всеки ден минаваше край къщата на Тоби и Джена. Но за щастие, те бяха заминали да учат в пансион и почти никога не се връщаха у дома, така че тя сметна, че тайната им е в безопасност. Че всички те са в безопасност от Тоби. И че на нея самата няма никога да й се наложи да сподели с приятелките си онова, което само тя знаеше в тази история.