Лукс и грях

Всичко днес се нареждаше отлично: необичайният хлад й бе позволил да си облече чисто новото бледосиньо вълнено сако „Марк Якобс“, барманът в училищното кафене й бе приготвил най-хубавото двойно лате с обезмаслено мляко, беше се преборила успешно с устния изпит по френски, а тази вечер щеше да се пренесе в плевнята, за сметка на Мелиса, за която оставаше старата претъпкана спалня.

Въпреки всичко обаче някакво неприятно чувство тегнеше над нея. Беше смесица между онова раздразнение, което понякога изпитваше, когато бе забравила да свърши нещо, и усещането, че някой… ами, че някой я наблюдава. Причината за последното беше очевидна: онзи зловещ имейл с твърде своеобразното обяснение на думата „копнея“. Русата коса, която мерна на прозореца на Алисън. Фактът, че единствено Али знаеше за Йън…

В опит да се отърси от всичко това Спенсър седна пред един от компютрите, опъна морскосините си фигурални чорапи и влезе в интернет. Започна да търси информация за предстоящия проект, който трябваше да подготви за курса по биология за напреднали, но след като прегледа няколко резултата в Гугъл, написа в търсачката Рен Ким.

Докато преглеждаше появилите се страници, тя сподави един лек кикот. На сайта на училище „Мил Хил“, Лондон имаше снимка на един по-дългокос Рен, застанал до бунзенова горелка и няколко епруветки. Друг линк отвеждаше до портала на колежа „Корпус Кристи“ към Оксфордския университет — там Рен бе сниман в шекспировска тога и държеше череп. Изглеждаше фантастично. Не бе подозирала, че Рен си пада по театъра. Докато се опитваше да увеличи снимката, за да види по-ясно как мускулите на бедрата му се очертават под плата, някой я потупа по рамото.

— Това гаджето ти ли е?

Спенсър подскочи и без да иска бутна украсения си с камъчета „Сваровски“ телефон на пода. Андрю Кембъл смутено се усмихна иззад нея.

Тя бързо затвори прозореца.

— Естествено, че не!

Андрю се наведе да вдигне джиесема, отмятайки една къдрица от очите си. Спенсър осъзна, че момчето всъщност имаше шанс да мине за сладур, ако поострижеше тази своя лъвска грива.

— Опа! — вдигна вежди той, докато й подаваше телефона. — Май че някои от тези блестящите са се отлепили.

Тя го дръпна от ръката му.

— Изкара ми акъла.

— Съжалявам. — Андрю се усмихна. — И какво, гаджето ти е актьор, а?

— Казах ти, че не ми е гадже!

Андрю вдигна ръце.

— Извинявай. Просто се опитвам да завържа разговор.

Тя го изгледа подозрително.

— Както и да е — продължи той и нагласи презрамката на раницата по-удобно върху рамото си. — Чудех се ще ходиш ли у Ноъл утре вечер? Бих могъл да те закарам.