Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Върнах другите в кутийката и я пъхнах в колана си. След което замислено се вгледах в Блийс.
Горе-долу в този момент прозвуча стъргане по ключалката на голямата врата, която водеше към библиотеката. Какво можех да направя? Проверих готовността на меча си в ножницата и зачаках. За всеки случай се приведох ниско зад бюрото.
Като надникнах внимателно, видях, че е влязъл един човек на име Дик, който очевидно бе дошъл да изчисти помещението, тъй като се зае да изпразва пепелниците и кошчетата за боклук и да бърше праха от лавиците.
Щеше да бъде под достойнството ми да бъда намерен по този начин, затова излязох от прикритието си.
— Здравей, Дик — казах. — Помниш ли ме?
Той се извърна рязко, пребледня, замръзна на място и отговори:
— Разбира се, господарю. Как бих могъл да забравя?
— Допусках, че е възможно, след толкова много време.
— Никога, принц Коруин.
— Появих се тук без официална покана и се занимавах с донякъде непозволени проучвания — поясних, — но ако на Ерик това не му се понрави, когато му съобщиш, че си ме видял, моля те, обясни му, че просто съм упражнявал правата си и той ще има възможност да се срещне лично с мен… съвсем скоро.
— Ще му предам, господарю — поклони се той.
— Ела да поседнеш за минутка при мен, приятелю Дик, и ще ти разкажа повече.
Той ме послуша и аз заговорих:
— Имаше време — обърнах се към този немощен старец, — когато ме смятаха за безследно изчезнал и бяха сигурни, че никога няма да се върна. Но тъй като съм още жив и владея всичките си способности, опасявам се, че ще трябва да оспоря претенциите на Ерик за трона на Амбър. Макар да съзнавам сложността на проблема, тъй като не е първороден син, не смятам, че той ще получи особена подкрепа, ако има още някой наоколо. Поради тези, както и поради още много други причини — повечето от тях лични — възнамерявам да се опълча срещу него. Все още не съм решил как, нито къде, но Господ ми е свидетел, че той заслужава да му се окаже съпротива! Предай му това. Ако иска да ме намери, кажи му, че съм сред Сенките, но не на мястото, където бях преди. Ерик ще разбере какво имам предвид. Няма да бъде лесно да ме унищожи, защото ще се отбранявам не по-зле, отколкото го прави той тук. Ще се боря срещу него, докато свят светува и няма да се откажа преди единият от нас да падне мъртъв. Какво мислиш ти по този въпрос, старче?
Той пое ръката ми в своите и я целуна.
— Да живее Коруин, господарят на Амбър — рече той и в очите му имаше сълзи.
В този момент вратата зад гърба му изскърца и се отвори.
Влезе Ерик.
— Здравей — изправих се аз и вложих колкото можех повече омраза в гласа си. — Не очаквах да те срещна в толкова ранен етап на играта. Как вървят работите в Амбър?
Той ме изгледа с разширени от изненада очи и когато ми отговори, гласът му бе изпълнен със сарказъм:
— Колкото до работите, добре. Ала в други отношения положението е лошо.
— Жалко — казах аз. — И как ще оправим нещата?
— Знам един начин — заяви той и яростно изгледа Дик, който мигновено се изниза и затвори вратата зад себе си. Чух изщракването й.
Ерик се хвана за дръжката на меча си.
— Ти искаш трона.
— Кой от нас не го иска?
— Предполагам, че си прав — въздъхна той. — На всички ни е влязла в главата тази мисъл. Не знам какво ни кара толкова да ламтим за подобна нелепа позиция. Но ти сигурно си спомняш, че два пъти съм те побеждавал, като при последния случай милостиво ти подарих живота на един свят Сянка.
— Не беше чак толкова милостиво — възразих аз. — Знаеш къде ме остави, да умра от чума. А първият път, доколкото си спомням, никой от нас не успя да вземе надмощие.
— Значи трябва сега да разрешим въпроса, Коруин — заяви Ерик. — Аз съм по-големият и по-добрият. Ако желаеш да го провериш с оръжие в ръка, смятам че съм облечен подходящо. Убий ме и тронът по всяка вероятност ще стане твой. Опитай. Но не вярвам да успееш. А пък на мен ще ми е приятно да приключа с претенциите ти още сега. Така че, давай. Да видим какво си научил на сянката Земя.
И мечът се озова в ръката му, както и моят.
Излязох пред бюрото.
— Невероятно самочувствие имаш. Какво те кара да мислиш, че си по-добър от всички нас и си по-подходящ да управляваш?