Бдение
- Автор: Макман Лиза
- Серия: wake #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент Прес
- ISBN: 978-954-641-020-7
- Переводчик: Валентина Донкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Бдение». Краткое содержание книги:
Тя старателно пази своята тайна, докато не открива, че е привлечена от едно затворено момче, чиито мрачни съновидения загатват за болезнено минало и мистерия, която Джейни трябва да разбули. Но сега на нея й е много по-трудно, защото за пръв път е не само свидетел на нечий кошмар. Тя е и участник…
Награди и отличия за „Бдение“:
Книга на годината на Американската библиотечна асоциация
Награда на Международната читателска асоциация
Номинация за наградата „Гейтуей Рийдърс“
Награда „Ейбрахам Линкълн“, мастър лист
Награда на YALSA, Тийнс Топ 10
Бестселър на „Ню Йорк Таймс“
Награда „Сибил“, финалист
Джейни: Значи си двоен агент?
Кабъл: Може и така да се каже. Звучи секси.
Джейни: Ти си секси. Хей, Кабъл?
Кабъл: Да?
Джейни: Наистина ли повтаряше девети клас?
Кабъл: Не. (прави пауза) Бях в болница през по-голямата част от годината.
Джейни: (тишина) И така посегна към наркотиците.
Кабъл: Да… помагаха ми за болката. Но после се вкарах в няколко, ами… ситуации. И Капитана влезе в живота ми в точния момент — преди гимназията, преди да се забъркам в твърде големи неприятности. Може да звучи странно, но тя беше онази майка — нещо като старшината от казармата, но без простотиите — от която отчаяно се нуждаех. Бях в готическия период от живота си и бях решил, че заради белезите никога няма да имам момичето на мечтите си. Да не говорим за прическата. (пауза)
Но тогава то ме фрасна с дръжката на вратата в стомаха. А когато едно момиче направи нещо такова на момче, значи го харесва.
Джейни: (смее се).
Кабъл: И това ме накара да се почувствам по-добре. Защото не й пукаше какво ще си помислят хората, ако говори с мен. Преди промяната. (пауза)
Джейни: (усмихва се) А защо беше тази промяна? На вида ти, де.
Кабъл: Заповед на Капитана. Заради полицейската операция. И колата не е моя, между другото. Всичко е част от имиджа. Предполагам, ще трябва да я върна след време. (пауза) Хей, Джейни.
Джейни: Да?
Кабъл: Какво ще правиш след гимназията?
Джейни: (въздиша) Още не зная нищо със сигурност. Две години ми остават, а едва съм събрала пари за един семестър в Мичиганския университет… Боже, това си е чиста лудост и предполагам, че ако не спечеля свястна стипендия, ме чака общински колеж.
Кабъл: Значи оставаш наоколо?
Джейни: Да… Аз… ами, трябва да съм достатъчно близо, за да държа под око майка си, нали знаеш? И… мисля, че с малкия ми „проблем“ ще ми се наложи да живея вкъщи. Или никога няма да мога да спя.
Кабъл: Джейни.
Джейни: Да?
Кабъл: Аз отивам там. В Мичиганския.
Джейни: НЕ. Не може да бъде.
Кабъл: Криминално право. За да си запазя работата тук.
Джейни: Откъде знаеш? Да не би вече да си получил известие, че си приет? И как можеш да си го позволиш?
Кабъл: Ами… Джейни?
Джейни: Да, Кабъл?
Кабъл: Имам още една лъжа да ти призная.
Джейни: О, боже мили. Сега пък какво?
Кабъл: Всъщност си знам резултатите.
Джейни: И?
Кабъл: И имам пълна стипендия.
Кабъл е жестоко избутан от стола-чувал. Нанесен му е побой. И му е повторено многократно, че е гадно копеле.
На Джейни й се казва, че сигурно и тя ще получи стипендия, с нейните оценки. Освен ако не започне да бяга от училище заради разни наркодилъри.
И после следва малко целуване.
10 декември 2005
Уикендът е гаден. Кабъл пак ухажва Шей. Джейни работи в старческия дом в петък през нощта, а в събота и неделя е първа смяна.
Кари се обажда на Джейни. Джейни се притеснява, че голямата акция може да се проведе точно този уикенд и наистина не желае Кари да се забърква. Пита я дали не иска да учат заедно за изпитите. Кари неохотно се съгласява да дойде в събота вечерта у Джейни.
Кари се появява около шест следобед и вече е пияна. Джейни все пак я кара да изсипе всичките си учебници и записки.
— Ти ще ходиш ли в колеж или не? — пита я остро.
— Ами, сигурно — казва Кари. — Предполагам. Освен ако Стю не иска да се оженим.
— А той иска ли?
— Май да. Някой ден.
— А ти? — пита Джейни след миг.
— Ами да, защо не. Ще се махна от нашите.
— Вашите не са толкова лоши, наистина. Или са?