Бдение
- Автор: Макман Лиза
- Серия: wake #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент Прес
- ISBN: 978-954-641-020-7
- Переводчик: Валентина Донкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Бдение». Краткое содержание книги:
Тя старателно пази своята тайна, докато не открива, че е привлечена от едно затворено момче, чиито мрачни съновидения загатват за болезнено минало и мистерия, която Джейни трябва да разбули. Но сега на нея й е много по-трудно, защото за пръв път е не само свидетел на нечий кошмар. Тя е и участник…
Награди и отличия за „Бдение“:
Книга на годината на Американската библиотечна асоциация
Награда на Международната читателска асоциация
Номинация за наградата „Гейтуей Рийдърс“
Награда „Ейбрахам Линкълн“, мастър лист
Награда на YALSA, Тийнс Топ 10
Бестселър на „Ню Йорк Таймс“
Награда „Сибил“, финалист
— Там съм до трийсет минути. Спри да плачеш.
Кари я засипва с благодарности, Джейни я отрязва и затваря телефона.
Напъхва се набързо в дрехите си и вади скътаните пари, приготвени да влязат във фонда за колежа. Двайсет долара не стигат.
— По дяволите — изругава. Излиза от стаята и се натъква на майка си. Каква изненада.
— Телефонът ли беше? — Майка й е с подпухнали очи.
— Да… — Джейни се колебае за миг. — Трябва да ида да взема Кари. Тя е в ареста. Случайно… случайно да ти се намират двайсет долара, мамо? Утре ще ти ги върна.
Майката на Джейни я поглежда.
— Разбира се — казва. Отива в стаята си и се връща с двайсетачка. — Няма нужда да ми ги връщаш, миличка.
Ако имаше още час да размишлява над този бърз обмен на информация, Джейни щеше да стигне до заключението, че някои неща са по-странни дори от влизането в хорските сънища.
03:28
Джейни се изкачва по стъпалата на главния вход на полицейското управление и вятърът буквално я издухва през портала. Снегът вали яростно навън. Оглежда се и един полицай й махва с ръка да мине през металния детектор и охраната. Разпознава го. Рабиновиц. Усмихва се с ясното съзнание, че той няма представа коя е.
— Оттук, през вратата. Само в брой или с кредитна карта. Без чекове — рецитира той. Очевидно го е повтарял милиони пъти.
Джейни чува гласовете им още преди да е стигнала до тях. Минава покрай опашка от няколко ядосани сънени родители. Има такива, които се държат по-сърцераздирателно отколкото Кари по телефона. Наднича зад ъгъла и вижда решетките на обща килия.
Чуди се дали е това, което си мисли. Краят на акцията. И вижда Мелинда, придружена от едно ченге и баща си, с размазана от сълзите спирала. Изглежда ужасно. Баща й я грабва гневно за ръката и я извежда навън. Джейни забива поглед в земята, докато мине Мелинда. Мъчно й е за нея.
Познава и следващите трима и става свидетел на унижението им. Накрая, на гишето остава само тя. Брои хиляда долара на плота.
— За кого сте? — излайва пазачът.
— Кари Бранд и Стю… ъ-ъ — включва търсачката в паметта си за фамилията му. — Гарднър.
— Документ за самоличност, моля.
Джейни вади книжката си и я подава на пазача, той я разглежда прекалено внимателно.
За пръв път вдига поглед към нея.
— Нямате осемнайсет.
Стомахът на Джейни се свива на топка.
— След месец ще стана — казва тя.
— Съжалявам, хлапе. Трябва да си на осемнайсет.
— Но… По дяволите.
Пазачът й обръща гръб. Тя продължава да стои там. През главата й минават всички неща, които знае, но не може да разкрие. Въздиша и сяда на столовете да помисли. Заравя лице в шепи. Да пробва ли с Рабиновиц, да види дали той ще й помогне? Не… Капитана каза нито дума на никого. Това не изключва другите ченгета.
— Може ли поне да отида при тях, за да знаят, че съм опитала? — моли се Джейни.
Пазачът се обръща.
— Ти още ли си тук? Добре, може. Две минути.
Джейни се усмихва с благодарност, тръгва към килията.
И ги вижда. Едни седят, други лежат на пейките.
Кари и Стю. Свити на кълбо.
Шей Уилдър и брат й. Изглеждат извън кожата си, пияни, надрусани, напушени, все едно.
Господин Уилдър. Изглежда много прецакан.
И Кейб. Който се е излегнал, сякаш там си живее. А Шей, забелязва Джейни доволно, е възможно най-далеч от Кабъл.
Прехапва устна.
Кари скача към решетките.
— Миличка — прошепва Джейни, — не ми позволяват. Нямам осемнайсет. Обаче мисля по въпроса. Ще измисля нещо, дори да трябва да довлека собствената си майка в районното.
Кари започва да реве:
— О, толкова е ужасно да си заключен тук.
Джейни, чиято способност за съчувствие се изчерпа около минута след иззвъняването на телефона, просто гледа Кари с неприязън.
— Боже, Кари. Млъквай вече. Иначе може и да те зарежа.
— Не! — кънтят пияните гласове на Шей, брат й и Стю. Стю и Кари започват да се карат.
Джейни поглежда скришом към Кабъл, който я наблюдава с тънка усмивчица на лицето. Намигва й, после кимва с още по-невидим жест към господин Уилдър.
Джейни поглежда натам.
Мъжът се свлича от стола.
Пада.
Заспал.