Бдение

Хрумва й да мине през къщата на Кабъл и с изненада вижда колата му отпред. Намалява и спира, като оставя Етел да работи.

Изтичва до входната врата и почуква бодро.

Вратата се отваря и Кабъл я поглежда многозначително.

— А, Джейни, какво става? — прави й знаци с очи, докато Шей се появява някъде отвътре и наднича през него, като увива ръце около кръста му със собственически жест.

— Здравей, Джейни — поздравява тя, а в погледа й се чете триумф.

Джейни се ухилва, съобразявайки бързо.

— О, здравей, Шей. Извинявайте, че ви прекъсвам. Кабъл, чудех се дали са у теб онези бележки по математика, с които каза, че можеш да ми услужиш за изпита утре.

Кабъл й благодари с очи.

— Да — отвръща той. — Ей сега идвам. Искаш ли да влезеш?

— Не, обувките ми са мокри от снега.

Кабъл се появява отново и й връчва тесте листове, вързани с ластик.

— Сега отиваме на едно парти, но ще ми трябват довечера — обяснява той. — Колко късно мога да мина да ги взема, понеже ще ми трябват преди изпита утре?

Шей се подава иззад рамото му, за да види какво става и да бъде видяна. Джейни забелязва, че Кабъл постепенно се е изпънал така, че на Шей й се налага да подскача, за да погледне иззад него. Сподавя усмивката си и отговаря:

— Ще бъда будна до късно, но мога да ти ги оставя в пощенската кутия, преди да си легна. Благодаря, Кабъл. Забавлявайте се на купона! Толкова ви завиждам.

Изтичва до Етел и потегля към вкъщи, малко тъжна заради сцената, на която стана свидетел. Влиза с бележките, преоблича се и изважда учебниците.