Бдение
- Автор: Макман Лиза
- Серия: wake #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент Прес
- ISBN: 978-954-641-020-7
- Переводчик: Валентина Донкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Бдение». Краткое содержание книги:
Тя старателно пази своята тайна, докато не открива, че е привлечена от едно затворено момче, чиито мрачни съновидения загатват за болезнено минало и мистерия, която Джейни трябва да разбули. Но сега на нея й е много по-трудно, защото за пръв път е не само свидетел на нечий кошмар. Тя е и участник…
Награди и отличия за „Бдение“:
Книга на годината на Американската библиотечна асоциация
Награда на Международната читателска асоциация
Номинация за наградата „Гейтуей Рийдърс“
Награда „Ейбрахам Линкълн“, мастър лист
Награда на YALSA, Тийнс Топ 10
Бестселър на „Ню Йорк Таймс“
Награда „Сибил“, финалист
Кари прави гримаса.
— Да ги беше видяла преди.
— Преди какво?
— Преди да се преместим до вас.
Джейни се колебае. Опитва се да прецени дали това е правилният момент да попита.
— Кари.
— Какво?
— Кой е Карсън?
Кари зяпва.
— Какво каза?
— Попитах кой е Карсън?
Лицето на Кари става тревожно.
— Ти откъде знаеш за него?
— Не знам. Иначе нямаше да питам.
Джейни се движи по ръба. Без никаква видимост.
Кари, очевидно притеснена, крачи нервно из кухнята.
— Но как така се сети да ме питаш за него?
— Веднъж спомена името му — казва Джейни внимателно, — насън. Просто съм любопитна.
Кари си сипва малко водка. Сяда. И се разплаква.
О, по дяволите, мисли си Джейни.
И тогава Кари си казва всичко.
— Карсън… беше на четири.
Стомахът на Джейни се свива.
— Той се удави. Бяхме на палатка край едно езеро… и той… — Кари се разсейва и отпива от водката. — Той беше малкото ми братче. Аз бях на десет. Помагах на мама и татко да разтоварим нещата.
Джейни затваря очи, те парят.
— О, боже, Кари.
— Той се запиля някъде към езерото, но ние не забелязахме. И падна от пристана. Опитахме се… опитахме се да… — Кари закрива лицето си с шепи. Поема дълбоко въздух разтреперана. — Преместихме се тук година по-късно. — Гласът й се успокоява. — За да започнем отначало. Не говорим за него.
Джейни слага ръка на раменете й и я прегръща. Не знае какво да каже.
— Толкова съжалявам.
Кари кимва и прошепва през плач:
— Трябваше да си отварям повече очите.
— О, скъпа — тихичко казва Джейни. И я държи в прегръдката си, докато приятелката й сама не се отдръпва леко.
— Всичко е наред — подсмърча тя.
Джейни се чувства напълно безпомощна, взема ролка тоалетна хартия от банята.
— Нямам кърпички… Кари, защо не си ми казала?
Кари болезнено мачка ръце. Издухва носа си.
— Не знам. Надявах се, че ще отшуми. Бях толкова уморена… уморена да съм тъжна. Не можех да понеса още мълчаливи, съжалителни погледи.
— А Стю знае ли?
Кари клати глава.
— Сигурно трябва да му кажа.
Остават дълго безмълвни.
— Предполагам — промърморва Джейни след известно време, — че лошите неща не изчезват. И никой няма вина.
Кари трескаво поема въздух и после бавно го изпуска.
— Ами да. Ще видим. — Усмихва се през сълзи. — Благодаря, Джейнърс. Ти си наистина добра приятелка. — Замълчава, после добавя меко: — Само остани нормална, окей. Един съчувствен поглед и се махам, кълна се в бога.
Джейни се ухилва.
— Дадено, хлапе.
11 декември 2005
02:41
Кари сънува и този път Джейни знае какво да прави.
Гората, реката, момчето. То се дави. Усмихва се.
Кари гледа към Джейни. Само няколко минути преди акулата да се появи.
Кари вика:
— Помогни му! Спаси го!
Джейни се концентрира, с поглед вперен в очите на Кари: Помоли ме, Кари. Помоли ме.
— Помогни му! — вика Кари отново.
Кари! Джейни събира цялата си мисловна мощ. Не мога да му помогна. Помоли ме. Помоли ме да помогна… на теб.
Сутринта на закуска Кари коментира:
— Сънувах най-шантавия сън. Беше един от онези кошмари за Карсън, които непрекъснато ме спохождат, но този път всичко се промени и се превърна в нещо… странно. Беше сюрреалистично.
— Така ли? — казва Джейни с пълна уста. — Супер. Сигурно е от хармоничните енергии тук.
— Така ли?
— Не знам. Пробвай да пренаредиш стаята си според фън шуй и през нощта си обещай да промениш сънищата си, за да бъдат в тон с новото по-хармонично обкръжение.
Кари я поглежда с подозрение.
— Ти да не ми се подиграваш?
— Разбира се, че не.
12 декември 2005
17:16
Джейни се прибира след дълъг следобед в старческия дом. С наближаването на празниците наред с другите си задължения болногледачките се опитват и да украсяват помещенията. А Джейни днес успя да помогне на няколко обитатели на дома да намерят покой в сънищата си. Беше сносен ден.