Бдение

Джейни преглъща. Чуди се какво, по дяволите, става тук.

Капитанът поглежда към Кабъл.

— Кейб казва, че можете да пазите тайна. Така ли е?

Джейни отвръща стреснато:

— Да, госпожо… сър.

Капитанът се усмихва. Напрежението леко спада.

— Така. Тук сте, защото това скъпо момче ви е лъгало, за което аз го инструктирах, и сега се опасява, че повече няма да повярвате на нито една негова дума. Госпожице Ханаган, смятате ли, че можете да вярвате на мен?

Джейни кимва. Какво друго може да направи?

— Добре. Тук някъде имам списък с неща, които съм си нахвърлила да ви кажа, а после ако възникнат още въпроси, сигурна съм, че Кабъл ще може да ви отговори. И вие ще върнете доверието си към него.

Звучи като заповед.

Капитанът започва да рови в купчината листа и слага очилата си за четене. Телефонът звъни и тя автоматично натиска бутон, с който го прекъсва.

— Ето го. Първо. — Поглежда Кабъл, после връща поглед към списъка. — Кейб няма „отношения“ с Шей Уилдър. — Тя надниква над очилата си. — Това не мога наистина да го докажа, госпожице Ханаган, но съм го виждала с усилие да сдържа храната в стомаха си след вечер, прекарана с нея. Това удовлетворява ли ви?

Джейни кимва. Има чувството, че е в нечий идиотски сън.

— Попитах, удовлетворява ли ви? — гласът на Капитана се извисява.

— Да, сър — отвръща Джейни и се изпъва повече на стола си.

— Добре. Второ, Кейб не е дилър, преносител, връзка, клиент и/или нещо подобно в истинския живот. Само се преструва на такъв за пред другите. — Тя спира, но този път не чака отговор. Обляга се, оставя листа на бюрото и почуква с химикалката по зъбите си и продължава. — Трето, толкова сме близо — разделя палеца си на сантиметър от показалеца — до това да заловим много сериозен дилър в северен Фийлдридж, в квартала на богатите. Ако тази операция се провали, защото вие сте подшушнали и една думица, на когото и да е, повтарям, на когото и да е, ще ви държа лично отговорна за това, госпожице. Освен Кабъл и директорът Абернети, вие сте единствената, която знае. Ясно ли е?