Бдение
- Автор: Макман Лиза
- Серия: wake #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент Прес
- ISBN: 978-954-641-020-7
- Переводчик: Валентина Донкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Бдение». Краткое содержание книги:
Тя старателно пази своята тайна, докато не открива, че е привлечена от едно затворено момче, чиито мрачни съновидения загатват за болезнено минало и мистерия, която Джейни трябва да разбули. Но сега на нея й е много по-трудно, защото за пръв път е не само свидетел на нечий кошмар. Тя е и участник…
Награди и отличия за „Бдение“:
Книга на годината на Американската библиотечна асоциация
Награда на Международната читателска асоциация
Номинация за наградата „Гейтуей Рийдърс“
Награда „Ейбрахам Линкълн“, мастър лист
Награда на YALSA, Тийнс Топ 10
Бестселър на „Ню Йорк Таймс“
Награда „Сибил“, финалист
— Кой е полицаят, Джейни? — пита Капитана бавно.
— Н-не… не му знам името. Къса черна коса. Малко над четиридесетте, може би? Беше вързан с въже около глезените и китките и в устата му имаше бяло парче плат. Поне това видях последно. Нещата се променят.
— Рабиновиц — сещат се едновременно Капитана и Кабъл.
— Искаш ли да провериш фактите, Кейб?
— Не се засягайте, сър, но не е нужно. Струва ми се, че ще искате сама да го разпитате.
Капитанът леко накланя глава в размисъл. Прибира косата си назад и нарежда:
— Не мърдайте оттук.
Хвърля им строг, изпитателен поглед, преди да ги остави. Поглед, който казва: „По-добре не се занасяйте с мен.“ После отваря вратата и излиза с широка крачка, а Джейни стисва стола в очакване.
— Тя я остави отворена, Кейб — казва тя и вдишва рязко и дълбоко, докато ослепява.
И отново е в трезора.
Въздухът не им достига. Ченгето се бори да се развърже. Опитва се да извади телефона от колана си. Джейни знае, че иска да се обади на жена си. Мъчи се да привлече вниманието му. Той я поглежда в очите и тя се съсредоточава върху зениците му и мисълта, която му изпраща: Помоли ме да ти помогна. Макар да не знае как точно ще го направи с натъпкания в устата му парцал.
Но чува приглушена молба и осъзнава, че това е достатъчно.
— Да! Точно така. — Тя маха кърпата от устата му и осъзнава, че е проговорила на глас. Страхотно. — Сега. — Отново впива поглед в зениците му и казва: — Това е твоят сън. Можеш да го промениш. На се освободиш.
Полицаят я поглежда с трескави очи.
— Освободи се — призовава го Джейни отново.
Той напряга сили и надава вик.
Ръцете и краката му се освобождават от въжетата.
Измъква телефона си и набира 911. Затваря очи и ключалката на трезора магически се появява от вътрешната страна. Листче хартия със секретния код се появява от нищото.
Успява да отключи мигновено.
И всичко става черно.
17:19
Джейни пак е с Кабъл. Той я държи за ръката.
— Добре ли си, Ханаган?
Излиза за малко и се връща, носейки картонена чаша с вода. Тя жадно я изпива. Трепери съвсем леко, от адреналина най-вече, но се смее.
— Успях. Помогнах му. О, боже, беше страхотно! За пръв път ми се случва с толкова труден сън.
Кабъл се усмихва уморено.
— Ще трябва да ми обясниш по-късно — прекъсва я той, — ако все още ми говориш.
— О, Кабъл, аз…
Капитанът се връща в стаята и затваря вратата.
— Кажете ми какво видяхте, госпожице Ханаган. Ако обичате. Рабиновиц няма нищо против.
Джейни премигва. Не може да повярва, че Капитанът я взима на сериозно. Разказва й всичко, което е видяла в трезора.
Следва дълга.
Дълга.
Пауза.
— Боже мили — изрича Капитана накрая. Хвърля очилата на бюрото. — Как го направи? Ти си… ти си…
Колебае се. Продължава, сякаш говори на себе си, със странна нотка в гласа. Може би дори със страхопочитание. — Ти си същинска Марта Стюбин.
18:40
Кабъл и Джейни нагъват мазни бургери и картофки в бара на Франк до полицейското управление. Подпрени на плота, седят на кръгли червени въртящи се столове и гледат как готвачите пържат бургери на два метра от тях. Това е едно от онези старомодни места, където все още можеш да си поръчаш малцов млечен шейк.
Дъвчат машинално. Мислите им се мятат като във водовъртеж.
20:04
Връщат се в дома на Кабъл. Той я развежда из двете стаи, които не е виждала: спалнята му и стаята с компютрите. Има два компютъра, три принтера, радио и полицейски скенер.
— Невероятно — възкликва тя, докато се оглежда наоколо. — Чакай, чакай малко… сам ли живееш?
— Вече да.
— Вече…
— На деветнайсет съм. До девети клас бях една година преди теб. Може да си спомняш.
Джейни си спомня, че той остана да повтаря и дойде в техния клас.
— Било е, преди да те познавам.
— Брат ми се появява от време на време, само за да провери дали не съм се забъркал в неприятности. С жена му живеят на няколко километра оттук. Изнесоха се, слава богу, когато бях на осемнайсет.