Падналият Ангел
- Автор: Силва Даниъл
- Серия: Габриел Алон #12
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1241-4
- Переводчик: Димитър Димитров
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Падналият Ангел». Краткое содержание книги:
Онази част опг Стената на плача, която се виждаше от площада, беше дълга 57 метра и висока 19. Действителната западна подпорна стена под платото на Храмовия хълм обаче е била много по-голяма, спускала се е 13 метра под площада и се е простирала на повече от четиристотин метра в Мюсюлманския квартал, скрита под жилищните сгради. След години на политически и религиозно обагрени археологически разкопки сега бе възможно да се върви почти по цялата дължина на стената през тунела на Западната стена - подземен проход, започващ от площада и стигащ до Виа Долороза. На входа Габриел го очакваше млада жена, облечена в скромна пола и със забрадка на ортодоксална еврейка.
- Той работи непрекъснато на едно място до Пещерата - информира го тя доверчиво. - Очевидно е открил нещо важно, защото е пълна развалина.
— Как можа да го кажеш?
Жената се засмя, а после поведе Габриел към върха на тясна алуминиева стълба. Тя го изведе надолу под Стария град и назад към историята. Той спря за момент под Арката на Уилсън, част от моста, който бе свързвал Храмовия хълм с горния град Йерусалим по времето на Исус, а после 1ръгна по наскоро павираната алея в основата на стената. Масивните камъни в основата блестяха под светлината от лампите и бяха хладни на пипане. Само на няколко метра нагоре се намираха хаотичните пазарни улици на съвременния Мюсюлмански квартал, но тук, в подземието на времето, тишината бе абсолютна.
Секцията от тунела, известна като Пещерата, всъщност представляваше мъничка синагога с вид на пещера, разположена в част от стената, за която се смяташе, че е най-близката точка до древното място на Светая светих. Както обикновено, малка групичка ортодоксални еврейки се молеха в синагогата, а пръстите им бяха притиснати набожно към камъка. Габриел мина тихо покрай тях и тръгна към брезентовата завеса, висяща на няколко метра оттам. Вдигна завесата и надзърна надолу в рова на разкопките, дълбок около шест метра. На дъното, окъпан в блясъка от ярки бели светлини, един самотен археолог чоплеше нежно черната пръст с мъничка лопатка.
- Какво е това? — попита Габриел, а гласът му отекна в бездната.
- Не е това - коригира го Ели Лавон и се отмести, за да разкрие фокуса на труда си - рамото, ръката и дланта на човешки скелет. - Наричаме я Ривка —поясни той. - И освен ако не греша, което е малко вероятно, тя е умряла в една и съща нощ с Храма.
- Доказателства, професор Лавон - настоя Габриел, предизвиквайки го закачливо. — Къде са доказателствата?
- Навсякъде около нея. — Лавон посочи към правоъгълните камъни, забити в пръстта. — Те са от самия Храм и лежат тук, защото римляните са ги метнали през стената в нощта, когато са опустошили Дома на Бога. Фактът, че останките на Ривка лежат сред камъните, а не под тях, предполага, че е била хвърлена през стената по същото време. Също и фрактурите по цялото й тяло.
Ели огледа почтително останките, без да каже нищо.
- Според Йосиф Флавий, единствения ни извор за случилото се през онази нощ, няколко хиляди евреи се втурнали в Храма, след като римляните го подпалили. Подозирам, че Ривка е била сред тях. Кой знае? - допълни с въздишка той. - Възможно е да е видяла самия Тит да влиза в Светая светих, за да вземе свещената си плячка. След това... е настъпил адът на земята.
- Тит не е бил първият грабител на света - отбеляза Габриел. - И за жалост, не е бил и последният.
- И аз така чувам. - Лавон вдигна поглед. - Чувам също, че някой се опитал да те застреля онази нощ в Рим.
- Всъщност си мисля, че се целеше в жена ми.
- Много неразумно. Жив ли е още?
- За момента.
- Някаква представа кой го е пратил?
Габриел пусна парчето гръцка керамика в ямата. Лавон го хвана сръчно във въздуха и го огледа под блясъка на работните си лампи.