Падналият Ангел
- Автор: Силва Даниъл
- Серия: Габриел Алон #12
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1241-4
- Переводчик: Димитър Димитров
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Падналият Ангел». Краткое содержание книги:
- Червенофигурна, атическа, пети век преди Христа, вероятно от майстор Менелаос.
- Много впечатляващо.
- Благодаря ти - отговори Ели. - Но не го пускай пак така.
Старият Йерусалим бе свързан с новия град отново с пешеходен мост. Той се простираше от портата Яфа до лъскавия мол „Мамила“, едно от малкото места в страната, където арабите и евреите се смесваха със сравнително малко напрежение. Както обикновено, Габриел и Лавон се сдърпаха по въпроса къде да хапнат, преди най-накрая да се спрат на едно модно кафене в европейски стил. Израел от тяхната младост беше земя без телевизия. Сега си имаше всичките материални блага на Запада, всичко друго освен мир.
Разговорът вътре беше невъзможен заради усилената до дупка техно-поп музика и те седнаха на осветената от слънцето тераса, на маса, от която стените на Стария град се виждаха от птичи поглед. Вятърът развяваше рядката коса на Лавон. Той глътна таблетка антиацид, преди да докосне храната.
- Все още? - попита Габриел.
- Това е вечно, като Йерусалим.
Габриел се усмихна. Понякога дори на него му беше трудно да си представи, че книголюбивият хипохондрик, седнал пред него, се смяташе за най-добрия специалист по проследяване, създаван някога от Службата. За пръв път работи с Лавон в операцията „Божи гняв“. В продължение на три години те бяха почти постоянни спътници, убивайки както нощем, така и посред бял ден, живеейки в страх, че всеки момент ще бъдат арестувани от полицията в Европа. Когато екипът им най-сетне беше разформирован, Лавон вече страдаше от множество стресови разстройства, включително и пословичния нервен стомах. Той се установи във Виена, където отвори малко детективско бюро за разследвания на събития от времето на войната. Оперирайки с минимален бюджет, той успя да проследи авоари, плячкосани по времето на холокоста, на стойност милиони долари и изигра важна роля при изкопчването на мултимилиардни споразумения от швейцарските банки. Но когато една бомба разруши офиса му и уби двама негови служители, Лавон се върна в Израел, отдавайки се на първата си любов, археологията. Сега работеше като професор по библейска археология в Еврейския университет в Йерусалим и редовно участваше в разкопки из страната, като тези в тунела на Западната стена.
- Почти не мога да си спомня как изглеждаше това място преди Шестдневната война - замисли се Лавон, сочейки към долината под терасата. - Родителите ми ме водеха тук да видя бодливата тел и йорданските артилерийски платформи по линията на примирието от четиридесет и девета. На евреите не им беше позволено да се молят пред Стената на плача или да посещават гробището на Елеонския хълм. Дори християните трябваше да представят кръщелно свидетелство, преди да ги пуснат да посетят техните свети места. А сега нашите приятели на Запад искат от нас да предадем суверенитета над Стената на палестинците. - Той поклати бавно глава. - Заради мира, разбира се.
- Това са купчина камъни, Ели.
- Тези камъни са напоени с кръвта на нашите предци. И именно заради тези камъни ние имаме право на отечество тук. Палестинците разбират това, което обяснява претенциите им, че Храмът не е съществувал никога.
- Отричане на Храма - каза Габриел:
Лавон кимна замислено.
- То е пръв братовчед на отричането на холокоста и сега е широко разпространено в Арабския и в ислямския свят. Сметката е много проста. Няма холокост, няма Храм...
- Няма евреи в Палестина.
- Точно така. Но това не са само приказки. Използвайки религиозната институция на Вакъфа, палестинците се опитват систематично да заличат всички доказателства, че на Храмовия хълм някога действително е имало храм. Тук, в Йерусалим, ние всеки ден водим археологическа война. Едната страна се опитва да съхрани миналото, а другата се опитва да го разруши под маската на строителни проекти като джамията „Маруани“.
С капацитет да побере седем хиляди богомолци, джамията бе разположена в югоизточния край на Храмовия хълм, в древна подземна кухина, известна като Конюшните на Соломон. Грандиозният строителен проект дестабилизира свещеното плато и създаде опасна издутина в южната стена. По договорено споразумение между израелското правителство и Вакъфа, една инженерна фирма от Йордания направи ремонт, оставяйки грозна бяла кръпка, която се виждаше ясно от целия град.
- Естествено - продължи Лавон, - строителен проект с размерите на джамията „Маруани“ измести няколко тона пръст и отломки. И какво мислиш, че прави с тях Вакъфът? - И бързо отговори на собствения си въпрос: