Падналият Ангел
- Автор: Силва Даниъл
- Серия: Габриел Алон #12
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1241-4
- Переводчик: Димитър Димитров
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Падналият Ангел». Краткое содержание книги:
В дневната на апартамента висяха картини. Имаше три платна от дядото на Габриел, известния немски експресионист Виктор Франкел, и още няколко творби от майка му. Имаше и неподписан портрет в три четвърти на изпит млад мъж, който изглеждаше преследван от сянката на смъртта. Сякаш потънал в спомени, Ари Шамрон се взираше в него. Беше облечен, както обикновено, в изгладени жълтеникавокафяви панталони, бяла памучна риза и кожено яке с незакърпена дупка на дясното рамо. Когато Габриел, Киара и Узи влязоха, той изгаси бързо турската си цигара без филтър и остави фаса в декоративния съд, който ползваше за пепелник.
- Как влезе тук? - попита Габриел.
Шамрон вдигна ключ.
- Мислех, че съм ти го взел.
- Така е - отговори Шамрон и вдигна рамене. - От интендантството бяха тъй добри да ми дадат дубликат.
Интендантството бе отдел в Службата, който се занимаваше със седалищата и други обезопасени имоти. Апартаментът на улица„Наркис“ някога попадаше в тази категория, но Шамрон го повери на Габриел като отплата за извършените услуги - акт на щедрост, който, според Ари, му позволяваше да влиза в апартамента, когато си поиска. Той пъхна ключа в джоба си и изгледа Габриел с воднистите си сини очи. Ръцете му, осеяни със старчески петънца, бяха отпуснати върху дръжката на бастун от маслиново дърво. Сякаш бяха взети назаем от мъж, два пъти по-едър от него.
- Започвах да си мисля, че никога вече няма да се видим - каза той след секунда. - Сега, изглежда, Карло ни събра отново.
- Не знаех, че вие двамата сте на „ти“.
- Карло? - Шамрон присви силно сбръчканото си лице в изражение на дълбоко презрение. - От известно време насам Карло Маркезе заема специално място в сърцата ни. Той е транснационалната заплаха на утрешния ден, престъпник без граници, убеждения, или съвест, който е готов да върти бизнес с всеки, стига да падат пари.
- Кои са партньорите му?
- Както можеш да очакваш, Карло предпочита престъпленията му да бъдат организирани. Също така е нещо като глобалист, от което се възхищавам. Върти бизнес с руската мафия, с японската якудза и с китайските банди, които контролират Хонконг и Тайван. Но онова, което ни тревожи най-много, са връзките му с множество криминални банди от Южен Ливан и долината Бекаа. Техните членове са почти изцяло шиити. Също така са свързани с най-опасната терористична група в света.
- „Хизбула“?
Шамрон кимна бавно.
- Сега, след като привлякох вниманието ти, се чудя дали би ми угодил, изслушвайки останалата част от историята.
- Сигурно зависи от края.
- Тя свършва така, както винаги.
Шамрон се усмихна изкусително, с онази усмивка, която пазеше за вербуването, и запали още една цигара.
Интендантството си бе позволило волността да снабди опразненото килерче с всички провизии, необходими за бойна дружина. Киара се погрижи за кафето, докато Габриел приготви поднос с бисквити и разни други сладкиши. Постави го точно пред Навот, а после отвори френския прозорец, водещ към терасата. Хладният следобеден въздух миришеше на евкалипт и бор, и едва доловимо - на жасмин. Той постоя там за момент, наблюдавайки издължаването на сенките по тихата уличка, докато Шамрон описваше зараждането на сатанинския съюз между Карло Маркезе и шиитските фанатици от „Хизбула“.
Бе започнало скоро след кратката, но унищожителна война между Израел и „Хизбула“ през 2006 г. Конфликтът бе погубил въоръжените сили на „Хизбула“. Разруши и голяма част от широката социална инфраструктура -училищата, болниците и жилищата, които „Хизбула“ използваше, за да си купува подкрепата на традиционно бедните ливански шиити. Лидерите на „Хизбула“ се нуждаеха от голямо финансиране за бързо преустройство и въоръжаване. Не е изненадващо, че се обърнаха към двамата си най-надеждни покровители - Сирия и Иран.
- Парите се изливаха известно време - продължи Шамрон, - но после внезапно земята под краката на „Хизбула“ се разтресе. Тъй наречената Арабска пролет разлюля здравата Сирия. А международната общност най-накрая реши, че е време да наложи реални санкции на Иран заради ядрената му програма. Моллите бяха принудени да цепят стотинката. Някога те финансираха „Хизбула“ с по двеста милиона долара годишно. Сега е само малка частица от това.
Шамрон замълча. Седеше със скръстени на гърдите ръце, навел леко глава на една страна, сякаш току-що бе чул познат глас откъм улицата. Навот седеше до него в идентична поза. Но за разлика от Шамрон, който се взираше в Габриел, Узи гледаше надолу, към чинията с виенски масленки, с изражение на подчертано безразличие. Габриел поклати бавно глава. Бяха минали много месеци от последната му операция заедно със Службата, но изглежда, че в негово отсъствие не се беше променило нищо друго освен цвета на косата на Навот.