Падналият Ангел
- Автор: Силва Даниъл
- Серия: Габриел Алон #12
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1241-4
- Переводчик: Димитър Димитров
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Падналият Ангел». Краткое содержание книги:
- Изхвърлят ги на общинското сметище или просто ги хвърлят през стените в Кедронската долина. Аз участвах в екипа, който ги пресяваше. Намерихме стотици артефакти от времето на Първия и Втория храм. Липсваше им подходящият археологически контекст, разбира се, защото бяха откъснати от оригиналната си среда. - Той спря за малко, после допълни: - Точно като това парче гръцка керамика, с което се разхождаш.
- Човек като теб често може да разбере много неща от един-единствен фрагмент.
- Откъде го взе?
- От дома на един грабител на гробници в Черветери.
- Роберто Фалконе?
Габриел кимна.
- Моля те, кажи ми, че не си го бутнал в онази вана с царска вода.
- Киселината не е в моя стил, Ели. Много бавно действа.
- И става голяма бъркотия - допълни Лавон и кимна.
- Сега, предполагам, ще ми кажеш, че има връзка между Фалконе и жената, която падна от купола в базиликата.
- Името му е Карло Маркезе - поясни Габриел. - Карло контролира глобалната търговия с крадени антики. И е близък с „Хизбула“. Ние ще го изкараме от бизнеса.
- Ние?
- Не мога да го направя сам, Ели. Нуждая се от археолог, който може да разчете счетоводния баланс и знае как да проследи мръсните пари. Би било добре, ако умее и да се оправя на улицата.
- Мислех, че си се пенсионирал.
- И аз така мислех - отговори Габриел, - но поради някаква причина, изглежда, никога не оставам задълго в пенсия.
Лавон погледна към стените на Стария град.
- За какво си мислиш, Ели?
- Не за какво. А за кого.
- Ривка?
Лавон кимна.
- Тя е чакала две хиляди години - каза Габриел. - Може да почака още малко.
1 Християнството, ислямът и юдаизмът — и за трите религии Йерусалим е свещен град. - Б. пр.
19.
БУЛЕВАРД „ЦАР САУЛ“, ТЕЛ АВИВ
Още едно нещо не беше се променило в отсъствието на Габриел: сградата на булевард „Цар Саул“. Тя беше сива, безлична и най-доброто от всичко - анонимна. Над входа не висеше никаква емблема, никакви месингови букви не обявяваха самоличността на нейните обитатели. Всъщност там нямаше нищо, което да предполага, че това е щабът на една от най-страховитите и уважавани разузнавателни служби в света. Един по-близък оглед на зданието обаче би разкрил съществуването на сграда в сградата, със собствено електрическо захранване, водоснабдяване, канализация и със свои собствени сигурни комуникационни системи. Служителите носеха по два ключа. Единият отваряше немаркираната врата във фоайето; другият задвижваше асансьора. Онези, които извършеха непростимия грях да изгубят един от двата си ключа, бяха прогонвани в Юдейската пустиня и никой нито ги виждаше, нито ги чуваше повече.
Габриел беше минавал през фоайето само веднъж, в деня след първата си среща с Шамрон. От този момент нататък той влизаше в сградата само „от задния вход“, през подземния гараж. И сега мина оттам, с Киара и Ели Лавон до себе си. Те слязоха по три стьлбищни площадки, след това продължиха по празен коридор до врата, маркирана с 456В. Стаята от другата страна някога беше склад за остарели компютри и износени мебели и често се използваше от нощния персонал като тайно място за романтични срещи. Сега на булевард „Цар Саул“ бе известна като Бърлогата на Габриел. Кодът за шифрованата ключалка бе рождената му дата. Според един шегаджия от Службата, това бе най-добре пазената тайна в цял Израел.
- Какво не е наред? - попита Ели, когато ръката на Габриел се поколеба върху клавиатурата.
- Моментна загуба на паметта.
- Не можеш да си спомниш кога е рожденият ти ден?
- Не - отвърна Габриел и набра кода. - Просто не мога да повярвам, че беше толкова отдавна.
Той влезе в стаята, включи осветлението и огледа стените. Те бяха покрити с останки и призраци от минали операции. Всичко бе довело до спасяването на невинни и всичко бе просмукано с кръв, повечето от нея - на Габриел. Той отиде до черната дъска, последната черна дъска в цялата сграда, и видя бледи следи от собствения си почерк - очертанията на операция, известна под кодовото име „Шедьовър“. Тя доведе до успешен саботаж на иранските съоръжения за обогатяване на уран и осигури на Израел и на Запада още няколко години от така необходимото им време. Сега, изглежда, времето изтичаше. Иранците отново бяха на прага да реализират ядрените си мечти. И изглежда, възнамеряваха да накажат всеки, който се опита да застане на пътя им, използвайки „Хизбула“, пламенния си помощник, като свой инструмент за отмъщение.