Падналият Ангел

- На какво дължим честта? - попита Габриел.

Навот вдигна поглед от папката, сякаш бе изненадан от пристигането им.

- Не всеки ден някой се опитва да убие двама агенти от Службата насред Рим - отговори той. - Всъщност това май се случва винаги, когато ти си в града.

Навот остави папката в секретното си куфарче и бавно се изправи на крака. Беше натежал с няколко килограма от последния път, когато Габриел го видя, доказателство, че не се придържаше към режима на строга диета и упражнения, наложен от взискателната му съпруга, Бела. Или може би, помисли си Габриел, поглеждайки към новите бели косми в късата коса на Навот, той просто усещаше стреса от огромната по обем работа. И правил-но. Държавата Израел се конфронтираше с бъркотията в Арабския свят и се изправяше пред безброй заплахи. На върха в списъка стоеше перспективата иранската ядрена програма да даде плодове въпреки тайната война със саботажи и убийства, водена от Службата и нейните съюзници.

- Всъщност - каза Узи, повдигайки вежди - не изглеждаш толкова зле за човек, който едва е оцелял след опит за убийство.

- Не би го казал, ако можеше да видиш синините по рамото ми.

- Ето какво получаваш заради това, че си влязъл в дома на човек като Карло Маркезе невъоръжен. - Навот се намръщи неодобрително. - Трябваше да си поговориш с Шимон Пацнер, преди да приемеш поканата. Той можеше да ти каже някои неща за Карло, които дори твоят приятел монсеньор Донати не знае.

- Например?

- Да кажем просто, че от известно време Службата следи Карло.

- Защо?

- Защото Карло никога не е бил много взискателен при подбора на компанията си. Но нека да не бързаме -допълни Навот. - Стареца иска да ти разкаже останалото. Брои минутите до пристигането ти.

- Има ли някакъв шанс да ни позволиш да се качим на следващия самолет, излитащ от страната?

Узи отпусна тежката си ръка върху рамото на Габриел и го стисна.

- Боя се, че няма да ходите никъде - натърти той. - Поне не сега.