Падналият Ангел
- Автор: Силва Даниъл
- Серия: Габриел Алон #12
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1241-4
- Переводчик: Димитър Димитров
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Падналият Ангел». Краткое содержание книги:
Те бяха разнородно семейство и както във всички семейства, имаше дребнава завист, неизказано негодувание и обичайните дрязги между братя и сестри. Въпреки това, успяха да се разделят на подгрупи и да се захванат за работа с минимум препирни. Йоси, Киара и Мордекай се захванаха с Карло, докато Дина, Римона, Яков и Михаил се заеха с мрежите за престъпно набиране на средства за „Хизбула“. Габриел и Ели Лавон се носеха някъде по средата, защото тяхната задача бе да открият връзката между двете организации - или както се изрази Лавон, венчалната халка, която съединяваше Карло и„Хизбула“ в престъпен брачен съюз.
Не след дълго стените на стая 456В отразяваха уни-калното естество натяхното начинание. От едната страна бяха окачени схеми на публичната бизнес империя на Карло Маркезе; от другата - известните елементи от търговската организация на „Хизбула“. Тя имаше една-единствена задача: да осигурява стабилен паричен поток към най-опасната терористична група, която светът бе виждал някога. Именно „Хизбула“, а не Ал Кайда, първа превърна човешки същества в бомби и „Хизбула“ първа достигна истински глобален капацитет за действие. Всъщност в два случая тя успя да протегне пипалата си през Атлантика и да атакува цели в Буенос Айрес: първо през 1992 г., когато взриви бомба в израелското посолство, убивайки двайсет и девет души, и отново през 1994 г., когато разруши Еврейския културен център в Аржентина, където загинаха деветдесет и пет души. Редиците на „Хизбула“ бяха пълни с няколко хиляди изключително добре обучени терористи, мнозина от тях скрити сред световната ливанска диаспора, а огромният й арсенал от оръжия, включващ няколко ракети „Скъд“, я превръщаше в единствената терористична група в света, притежаваща балистични ракети. Накратко, „Хизбула“ имаше способността да извърши ужасяващи терористични атаки когато и където си поиска. Изискваше се само благословията от шиитските им духовни водачи в Техеран.
Аллах даваше вдъхновението на „Хизбула“, но простосмъртните се грижеха и за финансовите си нужди. Лицата им гледаха навъсено от ъгълчето на Дина в стаята. В центъра на паяжината тя постави Ливанската византийска банка. После, с помощта на Подразделение 8200, сглоби разклоненията на комуникационната матрица и телефонните обаждания, които се простираха от Бейрут до Лондон и до Триграничната зона1 в Южна Америка, където цареше беззаконие. Ливанската византийска банка - или ЛВБ в речника на екипа - беше лепилото, което свързваше всичко. Благодарение на кибердетективите от Подразделение 8200, екипът преглеждаше счетоводната й документация, когато си поиска. Всъщност Яков се шегуваше, че знае повече за операциите и инвестициите на ЛВБ дори от самия президент на банката. Бързо стана ясно, че институцията - „А аз използвам термина много свободно“, присмя се Яков - не е нищо повече от фасада на „Хизбула“. „Следвайте парите - инструктира ги Габриел - и с малко късмет, те ще ни заведат до човека на „Хизбула“ вътре в мрежата.“
През повечето време Габриел прекара тези дни, промъквайки се по опасния път на глобалната търговия с незаконни антики - и по-специално го интересуваше това как великолепните съкровища от миналото изминаваха пътя от мръсните ръце на грабителите на гробници до законния пазар. Повечето работа включваше скучен преглед на монографии, каталози, музейни бази данни, записи от аукционни къщи и публикуваните описи на търговците на антики от цял свят. Но понякога отскачаше до музея „Рокфелер“, с Ели Лавон по петите си, за да отдаде почитта си на един експерт по плячкосването от Израелската правителствена дирекция по антики. Освен това телефонираше на стар приятел в лондонския артистичен свят, който имаше много познати, забъркани в нещо, което той обичаше да нарича „непристойната страна на търговията“. Накрая поднови дискретно контактите си с генерал Ферари, който веднага му изпрати копия от някои от най-строго охраняваните си файлове, въпреки факта, че Габриел отказа категорично да разкрие мишената си. Операцията започна и трябваше да се прилагат оперативните правила.
Това продължи дванайсет дни и дванайсет сякаш безкрайни нощи, през които всяка група се трудеше да събере своите парченца от мозайката. Лавон, библейският археолог, постоянно сравняваше търсенето им с построяването на древния подземен водопровод под Давидовия град, свързващ извора Гйон с водоема Силоам. Дълъг повече от петстотин метра, той бил издълбан много бързо в скалната основа през VIII век преди Христа, докато градът се подготвял за обсадата на приближаващата асирийска армия. За да ускори процеса, цар Езекия наредил на две групи да копаят едновременно една срещу друга. Те успели да се срещнат по средата и животоспасяващата вода потекла в града.