Дяволският квадрат

— Кучетата действително минават покрай ямата, но остават извън оградения периметър — рече Грос. — Това е сериозен пропуск и колегите от Сикрет Сървис ще отнесат яко мъмрене.

Двамата агенти се спогледаха намръщено, но не казаха нищо.

— Няма дори следа от хора, които поставят нещо в проклетата дупка — каза Чапман.

— Сигурни ли сте, че разполагате с целия запис? — попита Стоун.

— Сигурни сме — каза единият от агентите.

Грос, Стоун и Чапман напуснаха командния център.

— Отдавна не помня случай, в който не само да нямаме никакъв напредък, но и да се връщаме назад — промърмори Грос, докато крачеха обратно към парка.

Затворил очи, Стоун се опитваше да анализира онова, което беше видял на записите. Голямото дърво беше пренесено до ямата с помощта на кран. Там чакаха и работници от Службата по поддръжка на обществените паркове в зелени униформи, които помогнаха за спускането му в дупката.

Стоун отвори очи и каза:

— Дървото е било съхранявано някъде, преди да бъде посадено. Но къде? Това го няма на записите.

— Прав си — кимна Грос и в очите му проблесна надежда.

— Автоматичният брояч показва, че е било посадено ден преди детонацията — добави Чапман. — Но защо дупката не е била зарита?

— Трябва да намерим отговор на тези въпроси — каза Грос.

Миг по-късно джиесемът му иззвъня. Той го включи, изрече няколко фрази и затвори.

— Имаме попадение относно човека в анцуга. Преди няколко часа са получили списък с обаждания за изчезнали хора. Едно от тях отговаря на описанието. Направил го е роднина, който казва, че изчезналият е бил района на парка.