Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Заключенията ти? — настоятелно попита Стоун.
— Според мен бомбата е била скрита в самата баскетболна топка, която на свой ред е била мушната между корените на клена.
— Бомба в топката? — вдигна вежди Чапман.
— Не е невъзможно — каза Гарчик. — Разбира се, била е приготвена предварително. Топката се срязва, взривното устройство се вкарва в нея, после отново се залепва и се напомпва. Но лично аз не бих посъветвал никого да дриблира с нея…
— Как е била детонирана? — попита Стоун.
— Според мен с помощта на дистанционно. Изключвам употребата на таймер.
— Но според нашата информация паркът е бил претърсен с кучета непосредствено преди взрива. Защо не са я надушили? Нали сам каза, че нищо не може да ги заблуди?
— Така е. Но и техните способности си имат граници.
— Какви по-точно? — пожела да узнае Чапман.
— На повърхността на земята радиусът на обонянието им е около метър във всички посоки. На приблизително същото разстояние подушват и експлозивите, заровени под земята. — Гарчик посочи кратера. — Но още преди експлозията тази дупка е била дълбока над метър и двайсет и широка малко повече от два и четирийсет.
— Но не е била покрита — отбеляза Стоун.
— Така е — кимна Гарчик. — Трябва обаче да вземем предвид и коренището на дървото с диаметър около два метра и височина почти метър.
— Зоната е била оградена с жълта лента, нали? — изведнъж се досети Стоун. — Вероятно това е попречило на кучетата да се доближат до самата яма.
— Точно така — каза Гарчик. — Независимо дали бомбата е била тук по време на обхода, кучетата биха я надушили само ако водачите им са ги прекарали отвъд лентата, позволявайки им да се покатерят по коренището. Нещо, което е малко вероятно.
Стоун извърна поглед към Белия дом.
— От всичко това следва, че трябва да разпитаме незабавно хората, които са подготвили дървото за засаждане — каза той. — Но първо трябва да изгледаме видеозаписите.
— Защо? — попита Чапман.
— Те ще покажат кога е било докарано дървото и от кого. Освен това и всеки, който впоследствие се е приближил до ямата с някакъв багаж. Става въпрос за това или за нещо друго, достатъчно голямо да побере баскетболна топка.
— Според мен не е лесно да вкараш незабелязано цяла баскетболна топка в коренището — поклати глава Гарчик. — Наистина, то е обвито в зебло, но все пак е трудно. Топката е трябвало да бъде пренесена по някакъв начин до там, да се спусне в ямата и да бъде вкарана в чувала от зебло така, че да остане незабелязана.
— Което няма как да не се засече от охраната на Белия дом — добави Чапман. — Предполагам, че рентгенът може да открие какво има във вътрешността на една баскетболна топка.
— Абсолютно — потвърди Гарчик.
— Което означава, че ако това е работа на някой от градинарите, той не е прекарал топката през охраната на Белия дом — заключи Стоун и бавно се огледа. — Но нищо не би му попречило в случай, че се е появил на работа направо в парка, след като някой вече му е предал топката.
— Но и това би трябвало да бъде уловено от камерите — отбеляза Гарчик. — Няма как да не го открием още при първия преглед на записите.
— Което означава, че пропускаме нещо — въздъхна Стоун и отново надникна в кратера. — Хайде, да вървим да изгледаме проклетото видео.
27
Няколко минути по-късно бяха в командния център на ФБР на Джаксън Плейс пред голям телевизионен екран. Компания им правеха двама агенти на Сикрет Сървис, които донесоха записите от своята служба.
— При нас видеоматериалите се пазят минимум петнайсет години — обясни единият от тях.
— Но не сте единствената агенция, която осъществява електронно наблюдение на парка, нали? — каза Стоун.
— Всички имат сектор от Дяволския квадрат — отбеляза агентът. — В един идеален свят би трябвало да споделяме помежду си онова, което виждаме, но нашият свят съвсем не е идеален.
— Какво точно ви интересува? — попита колегата му.
Стоун им обясни за новозасаденото дърво и кучето, минало покрай бомбата.
Агент Гарчик беше останал в парка за повторния оглед на местопрестъплението, но Стоун не пропусна да се обади на Том Грос, който се присъедини към тях.
— Значи трябва да изгледаме записите от момента на доставката на дървото до детонацията на бомбата — заключи агентът от Сикрет Сървис.
Показаха им кадри, заснети от три различни ъгъла. Отне им доста време, въпреки че хората от Сикрет Сървис превъртаха голяма част от ненужния материал. В крайна сметка обаче се оказа, че не получиха отговор на въпросите, които ги интересуваха.