Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
Тоби метна кръвнишки поглед към Луси.
- Тя казва, че я шпионирам. Тя е голяма лъжкиня.
Големия Майк се намръщи.
- По-добре се успокой, момче. Така не бива да се говори.
Луси се скова. Колкото и да беше ядосана на Тоби, никак не й се понрави да се обръщат към него с „момче“. Или Големия Майк не знаеше, или нехаеше колко оскърбително е подобно обръщение за афроамериканците от мъжки пол, независимо от възрастта им. Ако брат й Андре беше наблизо, Големия Майк щеше да изслуша пространна лекция за расовата чувствителност.
Но явно Тоби изобщо не се бе обидил. Когато Панда го пус-па, той се хвърли към Големия Майк.
- Нищо не съм направил. Честно.
Големия Майк вече бе прехвърлил кутията с пица в лявата си ръка и обви дясната около раменете на момчето, разпръсквайки зловонието на одеколона си.
- Сигурен ли си в това? - попита Големия Майк. - Госпожица Вайпър изглежда много разстроена.
Панда изсумтя.
По начина, по който Големия Майк я оглеждаше изпитателно, Луси разбра, че все още се опитва да си припомни къде е виждал лицето й. Тя сведе глава.
- Нищо не съм направил - настоя Тоби.
Луси реши, че пропитата с одеколона тениска е достатъчно наказание за Тоби.
- Не искам повече да ме шпионираш. Ако отново се случи, ще говоря с баба ти.
Тоби смръщи чело.
- В момента баба не е у дома, така че не можеш да говориш с нея.
Дори такъв дразнещ многознайко не можеше да обезкуражи сияещото дружелюбие на Големия Майк.
- Знаеш ли какво мисля аз, Тоби? Мисля, че трябва да се извиниш на госпожица Вайпър.
Луси не вярваше много на изтръгнатите насила извинения, но Големия Майк потупа Тоби по рамото.
- Няма ли какво да й кажеш? Или предпочиташ да почакаш, докато тя дойде у вас?
Момчето заби поглед в краката си.
- Извинявай - смънка.
Големия Майк кимна доволно, сякаш Тоби го изрече от все сърце.
- Така е по-добре. Сега ще заведа Тоби у тях. Той повече няма да създава неприятности, нали, Тоби?
Тоби пристъпи от крак на крак и поклати глава.
- Така си и мислех. - Големия Майк, който все още държеше пицата, протегна кутията към Панда. - Вие двамата не губете време и се насладете на това. Аз по-късно може да се върна и да поговорим за лодката.
- За лодката? - учуди се Панда.
- Шестметров катер „Полар Крафт“. Собственикът го е ползвал само едно лято и на практика го подарява. Госпожица Вайпър ми каза, че си търсиш лодка.
Панда я изгледа накриво.
- Госпожица Вайпър се е объркала.
Големия Майк очевидно умееше да поема стоически ударите и усмивката му стана още по-широка.
- Тя ми се стори съвсем уверена, но какво пък... Имаш визитката ми. Когато решиш, ми се обади. Сделката с катера е много изгодна. А сега двамата хапнете от вкусната пица. Хайде, Тоби. - Поведе момчето надолу по пътеката в противоположна посока от къщата.
Щом изчезнаха, Панда я измери с недоволен поглед.
- Казала си му, че искам да купя лодка?
- Може и да ти се прииска да купиш. Откъде да зная?
Той поклати глава и се извърна към къщата, но се спря и поднесе кутията към носа си.
- Защо тази пица мирише на парфюм?
- Големия Майк смята, че трябва да си маркира територията.
Тя ускори крачки и остави Панда да се прибере сам в къщата.
Още преди да го види, Бри чу Тоби да идва през гората. Наближаваше седем, а тя за пореден път бе забравила да му приготви вечеря. Когато това обикновено се случваше, тя влизаше вътре и го заварваше да седи край кухненската маса да яде зърнена закуска от една от многото кутии, които Майра бе купила по време на последното си отиване в магазина на Сам, преди болестта да я прикове към леглото и да не може повече да пътува до сушата.
Бри си каза, че трябва да стане от стъпалото и да направи нещо - каквото и да е - а не само да пуши. Втренчи се в кошерите на Майра и се замисли за онези отдавна отминали лета, когато двете със Стар тичаха като полудели от тази малка къща към голямата. Но нямаше много приятни спомени, от които да избира. Пропадналият й брак? Не. Празната й банкова сметка? Определено не. Колкото до самочувствието й... Как би могла да мисли за нещо, което не съществуваше?
Тази къща, заедно с пчеларницата на Майра, някога за нея беше като втори роден дом, но през последните три седмици тона място се бе превърнало в неин затвор. Само ако можеше ди побегне към някогашната лятна къща, да се свие отново на остъклената веранда с уокмена и да слуша „Бекстрийт Бойс“, докато наблюдава как братята й и техните приятели трополят нагоре-надолу по стълбата към кея. През онова лято Дейвид беше едно от онези красиви момчета, макар че през деня той работеше на рибарска лодка, докато останалите се забавляваха.