Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
Обаче злобната й сплетня не постигна ефекта, на който се надяваше.
- Всеки заслужава втори шанс - заяви тържествено Големия Майк и додаде: - Карамба, ти ми се струваш позната.
Докато тя разсъждаваше над дилемата що за човек би казал „карамба“, Големия Майк я изучаваше по-внимателно.
- Друг път идвала ли си на острова?
- Не. За пръв път ми е.
Златната гривна проблесна, докато вездесъщият брокер на имоти пъхаше ръка в джоба си.
- Ще се сетя. Никога не забравям лица.
Луси се надяваше да не е истина. Той явно искаше да поостане и побъбри, затова тя кимна към стълбата.
- Трябва да свърша малко работа в къщата. Ще те изпратя.
Големия Майк я последва и когато се качиха горе, отново й
протегна ръка.
- Ако имаш нужда от нещо, само ми се обади. Услугите на Големия Майк не се ограничават само до продажба. Когото и да попиташ на острова, ще ти го каже.
- Ще го запомня.
Най-после той си тръгна. Тя се отправи към къщата, но се спря, когато чу някакво шумолене в дърветата, което не й прозвуча като на катерица. Клонче изпука и Луси зърна яркочервена тениска.
- Виждам те, Тоби! - извика тя. - Престани да ме шпионираш!
Не очакваше отговор и не го получи.
Направи си сандвич, но изяде само няколко хапки. Изпрати есемес на Мег, в който не съобщаваше нищо важно, после написа нещо подобно и на родителите си. Искаше да изпрати и на Тед, но не си представи какво би могла да му каже. Не знаеше как да убие времето и закрачи из остъклената веранда.
Трите стени с мръсни прозорци в квадратни рамки преминаваха в голямо квадратно еркерно помещение, облицовано с дървена ламперия от пода до тавана. Хлътнали дивани, кресла с високи облегалки, тапицирани с дамаска, популярна в началото на деветдесетте, и надраскани маси бяха разпръснати хаотично в голямото помещение. Тук навярно се е събирало цялото семейство. Вградените рафтове бяха наблъскани с разнородна смесица от предмети, с които обикновено бяха пълни летните къщи: пожълтели книги с меки корици, видео касети със стари филми, настолни игри в скъсани кутии, превързани със стари гумени ластици. Имаше нещо в тази къща, което й бе харесало от самото начало, и скритата в нея Марта Стюарт жадуваше да изхвърли всички боклуци и да измие и лъсне прозорците до блясък.
Луси грабна една парцалива кърпа за чинии, с която бе избърсала разлятата кока-кола, и затърка ъгъла на прозореца. Повечето от мръсотията беше отвън, но не цялата. Тя духна върху стъклото и отново затърка. Вече беше по-добре.
Готвенето не беше единствената домакинска работа, която бе усвоила по време на годините, прекарани в Белия дом. След петнайсетина минути тя вече се бе въоръжила с гумената миячка за прозорци, която бе видяла в банята на втория етаж, кофа с чиста вода с няколко капки течен сапун за съдове и стълбата, отмъкната от килера. Не след дълго бе приключила с миенето на първата секция от прозорците на остъклената веранда. Протегна се към едно място, което бе пропуснала, и когато го лъсна до блясък, заслиза от стълбата. На долното стъпало едва не се препъна.
Панда стоеше до вратата от вътрешната страна с кутия кока-кола в ръка и войнствено изражение.
- Готов съм да се хвана на бас, че си била много популярна сред Тайните служби.
8.
Не биваше никога да се връща в къщата и определено не биваше да допуска да я завари, докато мие мръсните му прозорци. Луси се вкопчи в стълбата, за да не падне, и отново надяна презрителната маска на Вайпър.
- Да не би да нараних гордостта ти?
- Унищожи я - отвърна той сухо.
- Отлично. Не всеки ден имам честта да надхитря професионалист.
- Не бих казал, че си ме „надхитрила“.
- А пък аз бих. - Дрехите му бяха изсъхнали, но той бе свалил обувките и тя можеше да се закълне, че тъмната му брада е набола още повече, откакто бе избягала от него. - Фериботът пристига чак в шест. - Луси приглади бухналата си туту поличка. -Очевидно си имал по-голям късмет от мен с наемането на лодка.
- Пистолетът ми помогна.
Тя не знаеше дали се шегува, или не. Всъщност не знаеше нищо за него. Той прокара пръст по кутията с кока-кола и подпря рамо на рамката на вратата.
- Сега разбирам защо баща ти толкова настояваше да не разкривам истинската си самоличност. Явно имаш навика да изчезваш.
Бягала съм само няколко пъти.
Той размаха кока-колата към лицето й.
Ако действително бях на служба, никога нямаше да избягаш.
Самата истина. Той нямаше да я изпусне от поглед. Което означаваше, че семейството й не го бе наело отново.
-Кой те уведоми, че съм тук?
-Да кажем просто, че те наблюдавам.
Родителите й.