Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
- Трогната съм.
Панда посочи към частта от прозорците, която тя бе измила.
- Искаш ли да ми кажеш защо правиш това?
- Защото са мръсни - сопна се тя и възмутено продължи: -11авсякъде тук цари безпорядък. Ако имаш късмета да притежа-наш къща като тази, би трябвало да се грижиш за нея.
- Правя го. Една жена идва да чисти на всеки две седмици.
- И сам можеш да видиш колко чудесно се справя със задълженията си.
Панда се огледа, като че ли виждаше мястото за пръв път.
- Наистина е малко запуснато.
- Мислиш ли?
- Ще наема някой друг.
Луси се запита дали пистолетът му отново е в кобура на глезена. Огнестрелните оръжия не я плашеха. Дълги години я бяха охранявали въоръжени агенти, макар че те обикновено носеха делови костюми, а не дънки и тениски с цинични надписи. Така че проблемът не беше в пистолета. А във факта, че не знаеше нито за оръжието, нито за двуседмичния договор, нито за каквито и да било незначителни подробности, когато реши да свали онази кърпа и да скочи в леглото с него.
Захвърли миячката за прозорци.
- Защо родителите ми са те наели? А не някой друг с добра репутация?
Това го вбеси.
- Аз имам добра репутация.
- Сигурна съм, че и те са го вярвали - изехидничи Вайпър. -Между другото, къде те намериха? Няма значение. Явно си част от някоя от онези затворнически програми, при които затворниците ги пускат, за да упражняват професията си.
Той наклони глава с озадачено изражение.
- Какво е станало с теб?
Грубото й поведение я въодушевяваше.
- Или може би някой помощник е видял името ти в регистъра за лица, извършили сексуални престъпления, и е решил да си направи малка шега? - Искаше да продължава в същия дух и да не спира, да даде воля на езика си, да сипе обида след обида, без да я е грижа как ще се отрази това на кабинета на президента на Съединените щати.
- Ти искаше да знаеш за мен. Ще ти кажа. - Кутията с кока-кола се стовари с глухо тупване върху дървената маса до вратата.
- Няма нужда. - Тя отново пусна в действие една от новите пренебрежителни насмешки от арсенала на Вайпър. - Все ми е едно.
- - Аз съм на трийсет и шест. Роден и отраснал в Детройт. Постоянно се забърквах в неприятности, докато не постъпих в армията, където ме вкараха в правия път. Изкарах лека и приятна служба в Германия, после постъпих в щатския университет в Уейн и получих степен по криминално право...
- Имаш диплома от колеж? Та ти едва можеш да свържеш две изречения.
Това го разгневи.
- Само защото не се хваля с изключителното си възпитание не означава, че не мога да свържа две изречения.
- Никога не съм се хвалила...
- Постъпих на работа в полицията в Детройт. Напуснах преди две години и основах частна охранителна фирма в Чикаго, специализирана в охраната на корпоративни шефове, знаменитости, спортисти и мошеници от Уолстрийт, получаващи смъртни заплахи, които напълно заслужават. Твоите родители ме наеха да те охранявам, защото съм добър в работата си. Никога не съм бил женен и не възнамерявам да се женя. Обичам кучета, но отсъствам твърде често, за да мога да се грижа за домашен любимец. Освен това харесвам хип-хоп и опера. Прави си каквито щеш заключения от всичко това. Когато не изпълнявам задача, обичам да спя гол. Има ли още нещо, което би искала да знаеш, макар че не те засяга?
- Патрик Шейд? И това име ли е една от поредните ти лъжи?
- Не. А и нямаше чак толкова много лъжи.
- А какво ще кажеш за затвора в Хънтсвил?
- Хайде стига! Ти знаеше, че е лъжа.
Всъщност не го знаеше.
- А работата ти по строежите?
- Известно време наистина съм бил строителен работник.
- Мъж на честта. Признавам, сгреших.
Но той не се предаваше.
Твоите родители ме наеха. Получавах заповеди от тях и съдейки по това, което се случи днес, са постъпили правилно, когато ми наредиха да не разкривам самоличността си.
- Те са прекалено загрижени за мен.
- Ти си получавала писма със заплахи. Два пъти са те нападали. И на твоята сватба присъстваха много видни личности. Има неща, които изискват разумна бдителност.
- Единственият човек, който ми навреди, това си ти!
Той се сепна и потрепери, но това не я зарадва толкова, колкото очакваше.
- Права си. Не биваше да давам воля на ръцете си, независимо колко ме побъркваше.
Признанието, че го е побърквала, я окуражи да продължи атаката си.
- Чия беше идеята за езерото Кадо?
- Беше подходящо място, където да се скриеш. Къщата е уединена, а родителите ти искаха да ти дадат време да помислиш и осъзнаеш, че си допуснала грешка.
- И всички ли смятахте, че най-добрият начин да стигна до езерото Кадо е на задната седалка на стар раздрънкан мотоциклет?