Ангелите не оцеляват на леда

— Защо?

Боже мой, колко е трудно да обясниш цялата тази кухня на човек, който е далеч от спорта… В края на сезона всеки треньор се отчита пред Федерацията и в зависимост от това колко майстори на спорта тренират в неговата група, потвърждава своята квалификация или я повишава. А от това зависи заплатата му. Ако работиш с деца, те трябва да имат разреди, ако работиш с юноши — заплатата ти зависи от броя на кандидат-майсторите на спорта, ако треньорът се занимава с членове на младежкия национален отбор, изискванията са още по-високи. Наталия Сергеевна добре си спомняше времената в средата и края на осемдесетте години на миналия век, когато Валера започна работа като треньор. При съветската власт треньорската заплата беше около 120 рубли, плюс 10 рубли за всеки майстор на спорта. За европейски или световен шампион даваха повече, но не много повече. Федерацията по фигурно пързаляне разполагаше, а и сега разполага, с премиален фонд и ако добавката към заплатата не беше особено достойна, в края на годината можеха да дадат голяма премия за шампион.

Всеки треньор бе заинтересован при него да идват силни спортисти. Имаш ли силни спортисти, ще работиш и живееш добре.

Как, с какви думи да обясниш на това синеоко момче, че системата, която е съществувала и съществува във фигурното пързаляне, е порочна: дори на много силен, добър треньор не позволяват да обучава ученик от — до. В момента, в който неговите ученици достигнат до определено ниво, му ги вземат треньори от следващата възрастова група. Отнемат ги практически насилствено: или започват сериозно да ощетяват спортиста на състезания, или на треньора не дават достатъчно време за тренировки на леда, като оправдават това с обстоятелството, че лед трябва и на други групи, и на хокеистите, и на разни други. Ограничават го и не му дават да работи с пълна сила, намекват му: „Дай го. Да не искаш да загубиш леда? Да не искаш да се лишиш от състезания? Да не искаш твоето прекрасно момиче, толкова талантливо, да го свалят незаслужено до последното място?“. Треньорите от следващото възрастово ниво отнемат способните деца. Наталия Сергеевна с горчивина си спомни колко тежко го преживя мъжът й, когато не го оставиха да довърши подготовката на две много способни момчета в индивидуалното пързаляне. Тогава той тренираше деца на възраст от 7 до 9 години. Взеха му деветгодишните. Възрастта от 10 до 15 години е най-важната за фигуриста, в този период той трябва да усвои тройните скокове и маса технически подробности, и там съществува треньорски елит, който не желае да допуска в кръга си външни хора. А на Валера, както и на всеки първи треньор, също му се искаше да премине на следващото възрастово ниво и да работи с учениците си, да замине с тях за етапите на гранпри, за световното първенство за младежи, да се конкурира със старшата възраст… Не го допускат. Идва в Спортния комитет някой си Тюткин-Пупкин и започва да пее в съответните кабинети: „Колко способно момиче! Да можеше да попадне в умели ръце — гарантирам, че ще стане шампионка на страната. А при своя сегашен треньор никога нищо няма да излезе от нея“. И след известно време от тези кабинети започват да звънят на треньора: „Дай я“. Защо трябва да я даде? Тя е негова ученичка, обучавал я е, на всичко я е научил. „Дай я!“