Ангелите не оцеляват на леда
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #31
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1585-9
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ангелите не оцеляват на леда». Краткое содержание книги:
На Роман му беше безразлично къде именно ще се състои срещата с родителите. Важен беше резултатът. Всички, които успя да намери по телефона Наталия Сергеевна, се съгласиха да дойдат.
— Ами останалите? — попита Дзюба.
— И останалите ще дойдат, нали ще се видят в Двореца с тези, които намерих по телефона, те ще им кажат.
Пристигнаха петнайсет минути преди определения час. Заведението беше съвсем малко и ако се съдеше по миризмата — евтино, с не твърде добра кухня. Но пък собственикът се оказа приятен и любезен човек и на драго сърце разреши да съберат няколко маси в ъгъла на салона, въпреки че гостите едва ли щяха да поръчат храна, а просто щяха да поседят и да си поговорят. Е, в краен случай можеха да поискат вода, сок или чашка кафе.
— Ама моля ви се — махна с ръка той, — и без това в този час при мен е празно, виж, от дванайсет до два и половина е претъпкано, всички тичат да обядват, и после, след шест вечерта — тогава идват младежи да пият бира. А от три до шест — никакъв оборот.
Роман помогна на две хилави наглед, малокръвни девойчета сервитьорки да съберат масите и зае мястото в самия ъгъл, скри се под сянката на широките окачени полици, отрупани с нещо декоративно, според Дзюба — абсолютно безвкусно. Не му се искаше да събира погледите на хората, които щяха да дойдат на тази сбирка.
Ламзина изглеждаше спокойна и съсредоточена, но Роман разбираше, че това е резултат от колосално усилие на волята. Беше я видял тази сутрин в домашна обстановка и много добре си представяше какво става всъщност в душата на тази жена. Не стига, че мъжът й беше арестуван, ами и появил се незнайно откъде и незнайно защо полицай й направи повече от странно и във всеки случай със сигурност неочаквано предложение, взе да я съветва как да помогне на мъжа си. Може ли да му вярва? Дали това не е клопка? Дали не е поредната хитрост на продажната полиция, на която само едно й дай: да тикне зад решетките някого, когото и да е, само и само по-скоро да приключи случая и да се отчете?
„Да знаеше тя колко ме е страх и мен…“ — позасмя се мислено Роман.
— Смятате ли, че родителите ще дадат пари за адвокат? — със съмнение попита той Ламзина.
Наталия Сергеевна го погледна учудено.
— Ама разбира се! За да направят детето си шампион, родителите са готови на всичко.
— Е, чак пък на всичко? — усъмни се Роман.
— Във всеки случай на много неща. Ето ви например една реална история: една майка доведе дъщеря си в Москва, а за това са нужни много пари — за наем на жилище, за храна, за облекло, за тренировките, за костюми, за кънки. Парите свършиха и майката си продаде бъбрека, а от момичето накрая не стана шампионка и двете трябваше да се приберат вкъщи. Само че вече без бъбрек.
Тя се оказа права. От всички дошли на сбирката родители на спортисти само двама отказаха да участват в събирането на пари за заплащане на адвокатските услуги.
— От моята дъщеря и без това няма да излезе велика фигуристка, момичето тренира само защото му харесва да излиза на леда с красива рокля и да бъде в центъра на вниманието, а аз смятам, че трябва да наблегне на образованието, а не на пързалянето. Така че ние изобщо напускаме групата — заяви едър мъж с очила.
Наталия наведе глава и едва чуто прошепна право в ухото на Дзюба:
— Момичето прилича на баща си, започна бързо да расте и да пълнее — генетика, какво да се прави. Ето защо вече не може да изпълнява на леда неща, които преди половин година изпълняваше. Така че този баща е напълно прав, тя няма никакви перспективи.
И още една дама, слабичка и подвижна, уверено и агресивно възвести:
— Вашият Ламзин е убиец и мястото му е в затвора, не щем той да тренира децата ни.
— Ама вие как смеете… — опита се да я спре един от присъстващите.
— Казвам истината и вие не ми запушвайте устата! — отговори дамата. — Ламзин крещи на децата, нарича ги с груби думи, моето момиче след всяка тренировка се прибира разплакано. Няма да се учудя, ако се окаже, че си позволява и да удря. Щом са го прибрали, там да стои, мястото му не е край деца!
— Ами това какво беше? — само с устни попита Дзюба.
— Тя иска да премести дъщеря си при друг треньор — все така едва чуто поясни Ламзина. — А няма благовиден предлог. Защото момичето иска да остане в тази група, а майката смята, че дъщеря й няма да постигне нищо при Валера и тя трябва спешно да я уреди при човек, който обучава шампиони.
Пет минути преди края на определеното за тренировката време родителите станаха и на тълпа излязоха от заведението. Някои с ентусиазъм се съгласиха да окажат материална помощ на треньора на децата им, други обещаха да дадат пари с мрачни и недоволни физиономии, но като цяло замисълът на Ламзина успя и сега тя можеше да се види с адвоката.